През седмицата Ивет Лалова обяви, че вкарва у нас ултрамодерна апаратура за възстановяване и рехабилитация. Тя самата се уверила в невероятното въздействие на Human Tecar по време на световното първенство по лека атлетика в Дегу през 2011 г.
„Досега познатата ни терапия с ултразвук други подобни вече са отживелица. Светът се развива и технологиите напредват”, коментира спринтьорката, която ще отвори и специален център за рехабилитация в зала „Арена Армеец” в София.
С идването си преди две години начело на волейболния национален отбор пък селекционерът Радостин Стойчев шокира всички с признанието си, че играчите му са много зле кондиционно и затова на всяка цена му трябва остеопат. Половин България тогава се зачуди що за животно е това, а Стойчев си доведе от Италия човек, който да се грижи за болежките и физическото здраве на волейболистите му.
Колкото и да се стараем да сме в крак с модата, трябва да признаем, че у нас дори много от елитните ни спортисти и са доволни, когато си имат масажист, да не говорим за нещо повече.
Оказа се обаче, че само в една Холандия, която се побира близо 3 пъти на територията на България, и то в не особено популярния там спорт – баскетбола, работят поне двама квалифицирани специалисти, при това с националните отбори на страната. Става дума за Крум Тошев (34 г.) и Мария Станчева (28), които през това лято бяха ангажирани за евроквалификациите, съответно с мъжкия и с девическия национален тим до 16 г. на Ниската земя. И двамата са бивши баскетболисти, учили и специализирали физиотерапия в Холандия, а сега работят в свои или обществени клиники.
Крум пристигнал в Страната на лалетата през есента на 1999 г., след като през април изкарал проби в местен клуб като баскетболист на някогашния Академик (Сф) - предшественик на Лукойл Академик. Бил одобрен и подписал договор с първодивизионния Асен, за който играл един сезон. След кратък престой в САЩ се върнал в Грьонинген, където започнал да съвместява следването по кинезитерапия с участие в аматьорския баскетболен отбор на града. После играл за кратко и в Белгия, но през 2005-а отново се върнал в Ниската земя и започнал работа в клиника. През 2009-а взел диплома за магистър по физиотерапия към един от най-престижните университети – този в Утрехт. По ирония на съдбата, докато се специализирал по-тясно в областта на коленете, скъсал кръстни връзки през 2007 г. и претърпял няколко операции.
„Възстановяването ми отне цели 2 години и това беше краят на спортната ми кариера. Но пък станах спец по подобни травми, които са често срещани в баскетбола. Дори правех раздвижването и възстановяването заедно с моите пациенти”, сподели Тошев.
Преди години заедно със свой бивш съотборник успял да открие собствен кабинет. Започнал и работа с баскетболната федерация и бил прикрепен първо към младежкия национален отбор до 21 г. на Холандия. В известна степен и на него се дължи успехът на тима, който през 2009 г. печели европейското първенство в дивизия „Б” в Скопие и промоция за елитната дивизия.
Това лято българинът бе поканен да работи с мъжкия национален тим, който въпреки скромните си възможности постигна победа с 94-84 над нашите в първата контрола за тима на Росен Барчовски по пътя за Евробаскет 2013. И „лъвове”, и „лалета” не се класираха за финалите, но като че ли неуспехът на българите бе по-болезнен, защото все още минаваме за по-баскетболна нация от холандската. Поне на хартия и разчитайки главно на стара слава.
За да бъде в час с всичко ново в областта на спортната медицина, Тошевэ не спира да учи, било по семинари в Белгия и Германия, било чрез специализирана литература. Признава, че е взаимствал доста от опита на колегите си, които работят с женския национален отбор на Холандия по волейбол, който провеждал тренировките непосредствено преди баскетболистите. Залага на работата с всеки един състезател поотделно, набляга на слабите места на всеки – дали за недостатъчен отскок, за проблемна тазобедрена става или за колена - при всеки е различно. Обменя опит с латвийските специалисти и с тези от Босна. Според Крум българският национален отбор е бил на добро функционално ниво, тъй като работи с кондиционния спец от Сърбия Бранко Каралеич, който владее съвременните практики.
Мария и Антония Станчеви са сестри близначки, родени са в Пловдив и като девойки играят баскетбол в местния Академик Тест при Тодорка Николова. Стигат и до националния отбор за девойки. Мария се мести в Холандия, когато е на 22 г., иска да учи физиотерапия и заради това усвоява езика за 8 месеца. Година по-късно към нея се присъединява и Антония, която обаче остава далеч от спорта.
По време на следването си Мария кара стаж в медицински център в Амстердам, а после работи допълнително и с младежките отбори на Аякс, с които се занимава два пъти в седмицата и по време на състезанията им. Това лято за пръв път се сблъсква с баскетбола – избрана е да бъде физиотерапевт на националния отбор за девойки до 16-годишна възраст. От година и половина работи в клиника в Амстердам, а започнала междувременно и магистратура по мануална терапия. В Холандия се говорят само добри думи за работата й с момичетата, а и самата тя признава, че е доволна от напредъка си.
Специални изисквания въвеждат за играчите
В Холандия играта с оранжевата топка се нарежда някъде на 10-о място по популярност. Водещите тук са футболът, колоезденето, кънките на лед, хокеят на трева. Малкото телевизионно време, което в страната отделят за баскетбол, отблъсква спонсорите от този спорт. В момента обаче младите имат страхотен шанс да се развиват, защото федерацията ограничи до 4 броя на чуждите играчи в един отбор. Специално регламентирано е и заплащането в елитната дивизия, където нито един играч не може да получава по-малко от средната работна заплата за страната - около 1400 евро. „Има само 4-5 клуба обаче, които могат да плащат добри заплати. В останалите повечето играчи са с полупрофесионален статут, тъй като са и студенти. Завършвайки висшето си образование обаче, всеки предпочита да работи за по 2500 евро, вместо да играе баскетбол за 1200 евро на месец”, споделя бившият баскетболист Крум Тошев.
В Холандия обаче функционират 4 регионални центъра за развитие на таланти, които се финансират частично от федерацията, от кметството и често от големите клубове в региона. Единият от тях е в Грьонинген, който минава за доста баскетболен град. В модерната зала работят 5-6 треньори с 20-ина деца. Това са най-изявените таланти в региона, които идват за допълнителни занимания, независимо от кой клуб са. Родителите им заплащат допълнителна такса по 800 евро за периода от септември до май за по 3 тренировки на седмица. Тази програма за развитие на талантите функционира в Холандия от 5-6 години. За това време центърът в Грьонинген е дал 8 състезатели на националните гарнитури между 18- и 20-годишна възраст.
Снежана ИВАНОВА, вестник "МОНИТОР"