Министърът на спорта Свилен Нейков се завърна от Олимпиадата в Пекин със златен медал в гребането, спечелен в успешен тандем със съпругата си Румяна, но 4 г. по-късно не може да се похвали със същия успех, вече като човек №1 на спорта в България. Въпреки само двете спечелени отличия от игрите в Лондон доцентът от Националната спортна академия не губи позитивната си нагласа за бъдещето на спорта у нас. Той иска час по-скоро да получи анализите на федерациите и техните становища за това какво се е объркало и как всяка централа смята да излезе от тази дупка. Нейков обаче не чака само на техните идеи, а вече има визия за промените, които се налага да направи, за да тръгнат нещата нагоре.

- Министър Нейков, веднага след Олимпиадата в Лондон основен въпрос беше защо държавата финансира директно спортисти, които бяха наречени от обществеността “туристи”. Заканихте се да намалите драстично парите на олимпийски федерации, които нямат участници на последните олимпиади. Какви други промени във финансирането на федерациите предвиждате?

- Като държава ние се постарахме да осигурим възможно най-добрите условия за нашите олимпийци. Самото достигане до Игрите е постижение, което не е за подценяване, но е факт, че много от състезателите не покриха заявените предварително очаквания. Затова те ще си понесат финансовите последствия от този факт. Следващата година, като първа от новия олимпийски цикъл, ще е съвсем различна в сравнение с тази. Първото нещо, което ще направим, е да пренасочим около 6 млн. лв. към детско-юношеския спорт. Идеята ни е да се създадат центрове, в които да готвим талантите, на които да разчитаме в бъдеще. Ще осигурим заплати на треньорите в тях и ще упражняваме периодичен контрол на работата им. Паралелно с това тече реформата в спортните училища, които отново да заработят както трябва, защото през последните 20 години бяха превърнати в съвсем обикновени и не изпълняваха своята функция. Според резултатите си олимпийските федерации ще имат различен механизъм на финансиране – първата група ще са тези, от които очакваме медали в Рио де Жанейро, следват тези с традиции през годините, които ще опитаме отново да върнем в елита и третата са т.нар. социални спортове, които са масови и играят важна роля за физическото състояние на обществото. Специално внимание ще обърнем на отборните спортове.

- Доскоро слушахме, че основният проблем на спорта е липсата на финанси. Сега, когато те са осигурени, се забелязва сериозно обществено недоволство от начина на разпределението им... Като че ли е много трудно да се намери точната формула за финансирането на спорта?

- Финансирането е важно, но не е на първо място сред факторите, които формират високия спортен резултат! Това е дългогодишен, многофакторен процес. В началото му стои отлично подготвеният треньор, който да извърши добра селекция на деца, подходящи за дадения вид спорт. След това същият този специалист трябва да изготви подходящи програми, съобразени с индивидуалните качества на атлета. Тук вече идва ролята на спортната база, на която спортистът да води качествена подготовка. И едва когато всички тези условия са изпълнени, финансирането може да направи разликата между златния медал и 8-ото място. Именно в тази посока работим от 3 години.

Увеличихме двойно заплатите на треньорите, за да бъдат мотивирани да работят, непрекъснато строим бази както за професионален, така и за масов спорт. Сега вече започваме работа, за да ги напълним със спортисти. Проблемите обаче са наслагвани от години, за да стигнем дотук. За Лондон разполагахме с отделни състезатели, на които липсваше вътрешна конкуренция. Това е наличният потенциал, който за 3 г. нямаше как да бъде променен генерално. Но на тези спортисти осигурихме всичко необходимо, за да могат спокойно да се изправят срещу конкурентите си от развитите страни. Ясно е, че нямаме финансовия ресурс на държави като Азербайджан например, но видяхте какво стана с повечето ни щангисти, които избраха да се състезават за тях. С изключение на Валентин Христов, всички имат оплаквания. Ние не можем да осигурим такива огромни средства, но компенсираме с внимание към нашите топспортисти. И искам ясно да заявя, че не приемам политическия популизъм, който се появи след Олимпиадата в Лондон - събират се средствата, отделени за спорт, и се делят на двата спечелени медала на игрите. Това не е редно, защото през този олимпийски цикъл, за който изразходвани над 70 млн. лв., нашите състезатели са завоювали общо 175 медала в олимпийските и 339 отличия в неолимпийските спортове на световни и европейски първенства. Така че общо призовете са 156 за целия цикъл, което не е лошо като резултат за малка България.

- И въпреки завишените финанси от доста федерации не спират да ви обвиняват, че не получават достатъчно. Не е ли абсурдно спортове, които получават огромно държавно финансиране да имат постоянни претенции към МФВС?

- Дали е абсурдно, оставям на хората да преценят. Но когато имаш 10 лева, няма как да раздадеш 20 лв. Само за сведение ще ви кажа, че тазгодишният бюджет на волейбола е 1,8 млн. лв., без в тази цифра да влизат средствата, които отделихме за организация на олимпийските квалификации и домакинството на Световната купа. Борбата, като най-успешния български спорт през последните години, си е заслужила 2,7 млн. лв. Има и нещо друго – по закон държавата само подпомага федерациите, а не ги финансира изцяло. Това, което смятат, че не им достига, трябва да си го набавят сами. Нали затова си избират президент, управителен съвет, те трябва да се грижат за тези неща.

- Какво не ви хареса в отчетите на олимпийските федерации за игрите в Лондон, за да им бъдат върнати за доработка?

- Отчетите бяха твърде повърхностни. Ние искаме точен анализ на проблемите, които доведоха до тези резултати и конкретни предложения за решаването им. Като министерство можем да зададем общата рамка, но специалистите от всеки спорт трябва да изготвят методиката си на работа според неговите специфики.

- Как може да се избегне изтичането на средства във федерациите, където често парите се харчат не по предназначение? Някакви нови санкции ще има ли? И има ли достатъчно механизми МФВС, за да осъществява адекватен контрол върху изразходването държавните средства?

- За изтичане на средства във федерациите се говори много, но все пак ние работим с документи и доказателства. Едно е да твърдиш нещо, а съвсем различно да докажеш, че то се е случвало. През моя мандат контролът е изключително строг и възможностите за машинации са сведени до минимум. Далеч съм от мисълта, че всичко е наред, но виждате, че когато се открият нарушения, сме безкомпромисни – отнехме лиценза на щангите, спряхме финансирането на спортната стрелба. Когато се установи, че средства са изразходвани неправомерно, те се възстановяват. Дори моят спорт – гребането, беше със спряно финансиране заради неправомерно изразходвани средства, които в момента връщат. Инспекторатът на МФВС има определени правомощия, но когато заподозрем злоупотреби, викаме на помощ и Държавната финансова инспекция, която има право да навлезе още по-дълбоко във финансите на дадена федерация.

- Преди време имаше идея за въвеждане на ограничение в броя на мандатите, които президентите на федерации може да имат. Има ли развитие?

- Това е доста деликатен въпрос, за който е необходимо по-широко обществено обсъждане. Защото бе поставен за един частен казус, но българският спорт не е само федерацията по волейбол. Освен това въвеждането на мандатност зависи от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, по който са регистрирани федерациите, а не от Закона за физическото възпитание и спорта.

- Мислили ли сте за начини за стимулиране на федерациите да развиват детско-юношеския спорт, защото сега се получава така, че босовете гледат само високото майсторство, което им носи пари?

- Ще стимулираме федерациите да развиват детско-юношески спорт, като им преведем целево 6 млн. лв. за него. Те няма да може да се харчат за друго. Иначе от 2 години съществува програма, по която готвим състезатели за Рио де Жанейро. Предвиждаме подобна и за зимните спортове.

- Нека поговорим повече за възраждането на спортните училища - какви са разликите между тези 6, които вие вече управлявате, и останалите, които са общински?

- В момента спортните училища са наш основен приоритет. Първата разлика е, че те са на пряко подчинение на Министерството на физическото възпитание и спорта и ние можем да упражняваме директен контрол върху дейността им. Направихме законова промяна, с която да можем да финансираме изграждането на тяхната база с пари от спортния тотализатор. Борим се да получат по-високо финансиране за всеки ученик, за да може спортистите да получават добра храна и условия, необходими им за реализиране на целите. С други нормативни промени ги задължаваме да преминат към двуразов тренировъчен процес, което до момента не се случваше и те работеха като обикновени училища. Кандидатстването за прием в тях става с покриване на нормативи, които са изготвени от специална комисия от Националната спортна академия и са съобразени с възрастовите особености на спортиста.

- Какво повече дава едно спортно училище на ученика в сравнение с обикновените - екипировка, храна, пансион, др.?

- Децата от спортните училища вече ще излизат от тях с диплома за инструктор по вид спорт. Тоест ще имат професия и ще могат да работят като треньори в клубовете и помощник-треньори в националните отбори. Ще направим всичко възможно да подобрим условията в тях и родителите да могат спокойно да пускат децата си да учат в спортно училище.