Целещият се в титлата след няколкогодишна пауза отбор на Левски отново показа, че е много далеч от трофея и живее в заблуда. "Сините" загубиха с 0:1 вечното дерби с ЦСКА. Поражение, от което ги боли най-много феновете на клуба, но и този път проблемът е подобен на този от предишните години. Просто отборът игра трагично, като бе надигран от "червените".
Играчите на Стойчо Младенов влязоха в дербито като аутсайдери, разкъсвани от проблеми и скандали на "Българска армия" от месеци, отказали се от титлата още през септември и без да са взели пари за последните два месеца. Въпреки това футболистите на "армейците" показаха как се играе със сърце и напълно заслужено спечелиха. Именно със сърце и душа, както пишеше в страхотната хореография на Сектор "Б", но за Левски София.
Да. Точно това искаха над 9000 заредени с ентусиазъм преди и по време на дербито техни фенове, дошли на "Васил Левски" повече от тези на "червения" си съперник.
Въпреки това Илиев и играчите му поднесоха поредната порция разочарование. Всички знаят, че това е мачът на мачовете през сезона за "сини" и "червени", но сега огорчението е още по-голямо, тъй като Станислав Ангелов и компания изглеждаха изключително разочароващо на зеления терен.
"Всички казват, че сме слаби в защита, въпреки малкото допуснати голове. Затова ще атакуваме", заяви Илиев в навечерието на дербито. Тимът започна с греда в третата минута, но след това - пълна нула. Липсата на агресия, хъс, желание за победа и раздаване на 100% или поне демонстрирани в чувствително по-малки дози от тези на противника, както и никаква идея как да стигнеш до голово положение вбесиха най-много шефовете и феновете.
Последните имат право да са бесни и на ръководството. Причината е, че обещанията им за силна селекция и убеждаването колко добри всъщност са новите футболисти след отпадането от Сараево, но им трябвало време, станаха на пух и прах. Бавният и тромав Ромен Ели подари гола на "армейците", а като цяло защитата имаше много трудности с Нджонго Присо и Серж Нюаджи, а преди това и с Антон Карачанаков. Капитанът Ангелов никога не се е славел с бързина, ами със спокойствието и самочувствието по време на игра и майсторски умения с топката. Позицията му на централен защитник заради опита му е добър ход само ако до него има млад и бърз футболист, който има нужда от развитие и подкрепа, за да покаже най-доброто от себе си. В случая с Ели всеки по-бърз нападател търси да ги преодолее на скорост и създава напрежение пред Пламен Илиев.
Роман Прохазка бе най-слабият на терена сред много такива играчи със сини фланелки в събота следобед. "Трябва да са спокойни и да не играят със страх, това пречи на играчите в последните години. Страхът от загуба е много по-голям от желанието за победа", сподели Илиан преди мача.
На терена обаче се видя, че треньорският щаб не е променил това в играчите и дори в най-уязвимата зона в червената защита пусна своя най-бавен футболист, вместо да насочи усилията си и да атакува най-много оттам, като залагаше повече на сигурното отколкото на атаката.
Марсиньо продължава да разочарова. Бразилецът трябваше да е човекът в повече на "сините", но нито помага в защита, нито измисля нещо в атака, а заплатата му е най-голямата на "Герена". Илиян Йорданов се стара, но с хаотичните си движения рано-рано загуби спокойствие и започна да греши елементарно, въпреки че с бързината си може да е едно от опасните оръжия занапред.
Карвальо игра само два пъти с топката, но и в двата случая се стигна до опасност пред вратата на Томаш Черни. Първо подаде на Симеон Райков, който стреля далеч над вратата, а след това при опита си да изравни топката попадна в Жоао Силва, който от метър на празна врата направи невъзможното.
Така перлата в селекцията на Дончо Донев се запомни с това, че е твърда резерва, няма гол и че в дербито пропусна на празна врата от метър. Да не говорим, че друг от най-скъпоплатените - Опоку, го няма от месец на "Герена" и от клуба са спокойни сякаш нищо не е станало, докато стават обект на подигравки от всички и дори от собствените си привърженици.
Най-хубавото на последния кръг е, че въпреки слабата игра и загубата от ЦСКА, Левски все още изостава само на три точки от Лудогорец и титлата не е мираж, тъй като при победа на "орлите" вчера с пет точки преднина и останалите предимства на тима от Разград, които има на терена и извън него, 27-ата титла можеше да остане само мечта още преди да е дошъл ноември.
Затова на стадион "Георги Аспарухов" трябва да се събудят и да погледнат реалността. Ръководители, треньори и футболисти да видят всичките си грешки и заедно да намерят верния път. А не да се сърдят на записалия със златни букви името си в историята на Левски Наско Сираков, който отново изригна срещу работата в клуба.
Другата лоша новина е, че тимът на Илиан Илиев обърна гръб на най-силния си коз - своята вярна публика. Играчите и треньорите направиха всичко възможно, за да отблъснат феновете си от стадиона. Причината за това не е загубата от "армейците", която не е първа и няма да е последна в съперничеството между двата клуба, ами в това, че продължава да го няма левскарското в Левски. Няма го раздаването за синята фланелка, което кара хората да обичат и пеят до последно за любимия си клуб, независимо от резултатите. Всички те искат титла, но феновете не са слепи и виждат, че днес нямат отбор, достоен да бъде шампион на България, като му липсват много неща, за да бъде готов.
"А" група беше на тъмно за първи път от десетилетия, а резултатите върнаха ентусиазма на синята част на България, която вярваше, че катастрофалното представяне в Сараево е минало. Срещу "армейците" обаче хората от телевизионния екран видяха, че нещата са почти по същия начин. Бавен, безидеен и без никаква агресия на терена отбор, който след гола във вратата на Илиев съвсем се обърка от страх. По този начин и няколкото хубави неща, направени през първите осем кръга, отидоха на вятъра.
Време е също така и Иво Тонев да оправи собствените си грешки в тима, който той създаде. Нека да престане да бъде дипломатичен и след всяка разочароваща загуба, а на него му се насъбраха доста като ръководител за 11 месеца, да казва, че ще има сериозен разговор с отбора.