Наставникът Масимилиано Алегри получаваше пълно доверие от ръководството до мача с Лацио, а Адриано Галиани го защити и преди Малага. След поражението шефът на миланския гранд каза, че промени няма да има, но при нов провал с Дженоа на почти всички е ясно, че авантюрата на треньора от Ливорно начело на седемкратния първенец на Европа ще завърши. "Имаме нужда да сме по-смели и да не се крием по терена, за да излезем от тази ситуация. Алегри е голям треньор и всички вярваме в него", сподели Рикардо Монтоливо след поражението в Испания.
"Уважение към моите съотборници, но предишните отбори, от които идват, нямат нищо общо с фланелката на Милан. Всички трябва да дадат много повече", коментира Даниеле Бонера.
Кевин-Принс Боатенг трябваше да е звездата на тима, а вчера бе изваден от групата и оставен на трибуните след слабите му игри. Липсата на класни играчи при продажбата на Златан Ибрахимович, Тиаго Силва, както след напускането на Алесандро Неста, Дженаро Гатузо, Кларънс Зеедорф, Филипо Индзаги, Джанлука Дзамброта, Марк ван Бомел, Алберто Акуилани, Макси Лопес, а преди година и Андреа Пирло, си оказват много по-голямо значение от очакваното.
Шефовете си мислеха, че въпреки разделянето със звездите и опитните си футболисти, конкуренцията в калчото е слаба и ще могат да се борят за първите три места и в този състав, но си бяха направили сметките грешно. Сега една пета от първенството мина, отборът няма облик, няма схема на игра, няма титулярен състав: с две думи няма идея как да печели и да тръгне нагоре. Младокът Стефан Ел Шаарави е най-опасният и най-добър играч на "росонерите" от началото на сезона, който утре ще стане на 20 години. Ясно е че този сезон ще бъде кошмарен за "червено-черните", но ситуацията започва да излиза извън контрол.
Галиани вярва на Алегри, но нов провал ще вбеси Берлускони и тифозите и промяната ще бъде задължителна. Само че няма готов вариант. Кой да поеме Милан? Отборът е слаб, без потенциал за големи неща и най-лошото - липсват лидери. Няма кой да поведе своите съотборници, които дори когато се раздават, както с Интер и Лацио, нямат ясна идея как да стигнат до победата.
Старши-треньорът си припомни, че с Каляри също тръгна с пет поражения, но след това излезе от трудната ситуацията. Да, ама Каляри не е Милан. "Няма да се откажа и да подам оставка", категоричен е Алегри дори след първата загуба за сезона в ШЛ и общо 6-а от 11 срещи.
Видимо е, че и неговите опити за промяна не помагат до момента. Самият той търси различни схеми, подходящи за настоящите му играчи. Започна с любомото си 4-3-1-2, но го промени на 4-3-3, а след това на 4-3-2-1, като на моменти бе 4-2-4, а в Испания заложи на революционната за "росонерите" схема с трима бранители: 3-4-3, но и това не помогна. Резултатът е все един и същ. Отборът забрави какво е победа, като няма креативност и получи ли гол, не успява да стигне до обрат. Освен всичко друго и късметът обърна гръб на миланския гранд, след като дори в мачовете, когато не са по-слаби от своя противник, футболистите на Милан не успяват да стигнат до победата, а дори губят след детински грешки. Фортуна обича смелите, а тези, които защитават цветове на Милан в момента, не показват да са такива.
Алешандре Пато е в зимен сън от години, въпреки таланта си и вкараните досега над 60 гола за клуба на своите 23 години. Патока дори взе деветката на СуперПипо Индзаги, но след поредната си доза контузии, се завърна без да демонстрира увереност и хъс да бъде лидер на отбора. Взелият неговата "седмица" Робиньо започна с травми, подобно на сънародника си, но неговата цялата кариера е била на приливи и отливи, а и желанието му да се върне в родината след напускането на Тиаго Силва е сериозно.
Превърналият се любимец на "Курва Суд" в дебютния си сезон Кевин-Принс Боатенг взе "десетката" на Зеедорф, но вместо лидер се превърна в проблем за отбора, като срещу Малага дори бе пратен на трибуните заради серията от разочароващи изяви по терените в Италия. Игралите силно през миналата година национали на "Скуадра адзура" Антонио Ночерино и Иняцио Абате дори не са твърди титуляри заради формата си.
Единствените положителни неща за "росонерите", които дълги години бяха обявявани за "дядовците на Европа" заради възраста на техните звезди, в момента предлагат двама играчи, които са може би и тези с най-голямо бъдеще - Стефан Ел Шаарави и Матия де Шильо. Родените през 1992 година таланти са бъдещето на клуба и на Италия, след като вече бяха част от селекцията на Чезаре Прандели.
Сега обаче двамата трябва да пораснат по-бързо от очакваното и заедно със съотборниците си да променят движението на посоката на Милан, който с тези стъпки не се е засилил, ами направо лети към Серия "Б", подобно на сезон 1981/1982 година. Тогава до деветия кръг тимът имаше четири поражения, четири равенства и едва една победа, а в края на сезона се озова във втория ешелон за втори път в историята си, но за първи път заради слаби резултати, тъй като две години по-рано е там заради участие в "черно тото".
Въпреки това ще бъде глупаво да се смени Алегри, който от самото начало бе наясно с авантюрата, която го очаква. Отборът му вярва и се опитва да го следва, но друг е въпросът дали с потенцила, с който разполага след сбърканата селекция без пари, ще може да вдигне един много объркан тим, който до преди седмица се целеше в третото място даващо право на участие в ШЛ, а днес сериозно се притеснява да не изпадне.
Колкото и да е слаб този Милан, със сигурност не е сред трите най-слаби в Серия "А", но новата ситуация е трудна за играчите свикнали да се борят за Скудетото. Сега те са почти в зоната на изпадащите, а освен това като добавим тоталният хаос и загубеното доверие в техните собствени сили, нещата стават още по-трудни. Именно сега футболистите имат нужда от тифозите си, които пък ги изоставиха и едва 23 000 (б.а. антирекорд на клуба) подновиха абонаментите си, а на дербито с Интер за първи път имаше 8000 билета непродадени в навечерието на сблъсъка, което е още една индикация за кошмарната ситуация на клуба.
Вчера "Гадзета дело Спорт" излезе със заглавие: "Povero diavolo" в превод "Горкият дявол", както е прякора на "росонерите", което само по-себe си говори какво се случва с най-титулувания на международната сцена европейски колос. А за капак на всичко и Берлускони бе осъден на четири години затвор през деня...