В последната седмица обществеността в България се запозна с проблемите на един млад и талантлив национален състезател по лека атлетика, който живее в изключително мизерни условия, яде по една баничка на ден заради липса на пари, но въпреки това се представя доста успешно. Йордан Петров обедини мнозина българи, които му помогнаха да води по-нормален живот и подготовка. Ето какво сподели щастливият атлет от Добрич след положителните неща, които му се случиха в последната седмица:

 - Здравей, Данчо! През последните дни твоето име често присъстваше в медийното пространство. Цяла България чрез вестници, телевизии, радиа, интернет издания разбра за твоя тежък живот. Промени ли се животът ти след изнесените информации и как?
- Животът ми стана по-хубав и намерих смисъл в него. Хората казват, че красотата ще спаси света. Аз бих добавил и добротата. Не е вярно, че хората са злобни и завистливи. Всички се обединиха и това ме радва. Днес тренирах с много добро настроение, защото вече знам, че не съм сам.

- Получи голяма подкрепа. На кого искаш да благодариш?
- Първо искам да благодаря на теб за твоя репортаж във вестник "България Днес" и че реши да разкажеш моята история. Специални благодарности искам да отправя на Яна Касова от сайта BGathletic.com, на екипа на Sportal.bg, на вратаря на националния ни отбор по футбол Николай Михайлов, който ще ми помогне със стипендия, на бизнесмена от Добрич Ивелин Илиев, който днес ми донесе голямо количество с дърва, с които да се отоплявам през зимата, на собственика на сайта TennisKafe.com Евгени Атанасов, който ми поръча маратонките на Юсеин Болт и до дни ще пристигнат от Англия. Голяма подкрепа получих и от екипа на Нова телевизия, както и от Наталия Симеонова от предаването "Предай нататък". Много ми се иска тази добрина да продължи нататък и от този случай да се извлече поука - хората да продължат да помагат и на други хора като мен, които искат да преследват мечтите си, а нямат възможности.

Дълъг е списъкът на хората, на които трябва да благодаря и се притеснявам да не изпусна някой. В него влизат хора, които са ми помагали и преди, и след този репортаж. Леля Емилия, която от няколко години ми дава дрехи и храна, за да оцелея, на директора на спортното училище в Добрич г-н Николай Дяков. Семейството на моя треньор Николай Янков е винаги до мен и това ме прави по-силен.

Никога няма да забравя какво стана тези дни и от сърце благодаря на всички добри хора, които ме подкрепиха с коментарите си под репортажите в интернет издания. Те ми дават сили и кураж да стана образован човек и голям спортист, който да ги зарадва с медали от големи първенства.