Когато Любослав Пенев застана начело на националния отбор след най-срамното му представяне в квалификации изобщо, очакванията бяха скромни. Българският фен се надяваше бившият централен нападател да наложи няколко млади момчета, да затегне дисциплината и по възможност "трикольорите" да вкарат някой-друг гол в домакинските си мачове. Последното не се бе случвало отдавна. Преди дебюта си в контролата срещу Унгария Любо каза, че ще се опита да отплепи ютията от дъното. Една година по-късно ютията глади безотказно, а всеки следващ съперник се страхува да не се опари. Метаморфозата в играта и резултатите на "трикольорите" е толкова голяма, че вече мечтаем за класиране на световно първенство. Но дори това не е най-важното. По-ценно от всичко е, че хората припознаха този отбор като свой и вече не бързат да сменят канала, когато дават мач на националите. Футболистите заслужиха уважението ни, а голямата заслуга без никакво съмнение е на Пенев.

Не е нужно да припомняме в детайли какво представляваше националният отбор преди идването на Ел Гоеладор, за да илюстрираме огромната промяна, извършена от него. Самият факт, че не се радваме на точката в Копенхаген, а съжаляваме за пропуснатата победа, е достатъчно показателен. И ако равенството срещу Италия на старта на квалификационната кампания бе прието като малък проблясък, подпомогнат от лежерната игра на "адзурите", следващите мачове показаха, че прогресът на отбора е значителен и положителните резултати са напълно закономерни.

Да, момчетата на Пенев още не са постигнали голямата победа, която да ги доближи още повече до бленуваната цел, но няма да е пресилено ако кажем, че във всеки от двубоите срещу Италия, Дания и Чехия ние бяхме отборът, който беше по-близо до пълния успех.

Ако анализираме изиграните до момента мачове в квалификациите, няма как да не отчетем, че "трикольорите" се изправяха пред различни препятствия и нито веднъж не се огънаха. Срещу Италия българите намериха сили да стигнат до точката, след като получиха два нелепи гола само в разстояние на няколко минути. Срещу Армения се справиха с грубата игра на гостите, които със зъби и нокти се стремяха към нулево равенство. Срещу Дания не загубиха, въпреки че цял час трябваше да се борят с човек по-малко. При гостуването в Чехия не трепнаха от спомена за онова 0:6 през 1999 година. Срещу Малта подходиха максимално концентрирано независимо от ниската класа на съперника, а във вторник вечерта издържаха още един тест. Мачът в Копенхаген можеше да сложи край на надеждите за нещо значимо в тези квалификации, но отборът на Пенев не се пречупи срещу коравите датчани и направи така, че със сигурност ще е претендент за второто място в групата до самия край на борбата.

Ако резултатите сами по себе си говорят за израстването на отбора, още по-приятно е, че той вече има облик. В момента България е изключително компактен и организиран тим, който е способен да затрудни и съперници с далеч по-силни индивидуалности. Себераздаването, старанието и взаимопомощта са основните характеристики на състава на Любо Пенев. Дисциплината и създаването на сплотен колектив бяха първите крачки на селекционера, които му позволиха да реализира идеите си. Можем да сме сигурни, че още когато е приел поста, Любо си е бил поставил за цел да класира България на Мондиал 2014. Самият той винаги е твърдял за себе си, че е максималист и го доказва постоянно. Не е никак странно, че настоящият ни тим се отличава с непримиримост,  воля за победа и тактическа зрялост - все качества, които превърнаха Пенев в един от най-добрите централни нападатели на 90-те години и му спечелиха уважение във всички клубове, в които е играл.

Много пъти съм се питал защо поколението на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров и Благой Георгиев не можа да постигне нищо повече от едно класиране на европейско първенство, при това с безценната помощ на ветерана Красимир Балъков. Може би отговорът се крие в липсата на малко повече воля и кураж в моментите, когато нещата не се получават. А може би тези футболисти не попаднаха на правилните треньори…

Така или иначе, сега България има друг отбор. Нов и различен. И дори класирането нза световното първенство в Бразилия да остане мираж, тимът ще продължи да върви по възходяща линия, защото ядрото му е съставено от млади футболисти, които тепърва ще разгръщат пълния си потенциал. В тази връзка не можем да не направим паралел между това, което Пенев постигна с отбор, в който повечето титуляри играят в родното първенство, и резултатите на клубните ни тимове. Няма как да не се запитаме защо Левски и ЦСКА отпадат от Сараево и Мура, а националният отбор играе като равен с равен срещу съперници, разполагащи със звезди от най-големите европейски грандове. Въпрос на манталитет и самочувствие…

Позитивното след равенството на "Паркен" е, че чак до есента всеки българин, който обича футбола, ще може да се надява и да вярва, че чудото е възможно. Преди гостуването в Дания Любо Пенев каза, че е луд, но в рамките на нормалното. А дядо Вазов е казал „Лудите, лудите - те да са живи!”