Отборът на народа затъва все по-надълбоко в калта, а за това помагат с пълна сила ръководството и неориентираните до голяма степен играчи. Сензационно, но факт. Футболистите на 26-кратните шампиони ги е страх да играят на "Герена". Храмът на столичани, който през последните 50 години бе плашещо място за всеки един съперник в България, се превърна в един от най-благоприятните стадиони за всеки един тим.
Отбори като Берое, Локомотив (Пловдив), Миньор, Монтана, Ботев (Враца), Славия, Калиакра, Видима-Раковски и др., които обикновено отиваха в Подуяне с мисълта да си тръгнат с по-малка загуба, играят като равен и дори по-добър срещу именития си съперник. Изброените състави в последните сезони си постигат заслужено положителните резултати на "Герена".
Страхът да играят футбол у играчите на Левски е огромен. Със страх футбол не се играе и резултатите през този сезон са напълно реални и олицетворяват прекрасно настоящата ситуация в клуба, който от години върви надолу.
Да, Левски за България е гранд заради своята история и публика, но само това остана на "сините". Легендарният левскарски дух изчезна тотално, като се стигна до ситуация, че на играчите им се повтарят само едни и същи неща във всеки мач: "Уважавайте фланелката"; както и: "Сърце, душа за Левски София".
Феновете не спират да ги подкрепят и да се ядосват, но любовта им към клуба ги връща на стадионите, докато играчите на терена правят всяка седмица и невъзможното на пръв поглед, за да ги изгонят. Привържениците на "сините" дори се радваха като малки деца и се забавляваха и не спряха да пеят след равенството 1:1 с Литекс, тъй като видяха раздаване. Само това искат.
Всеки вече е наясно, че актуалните футболисти, с които разполага Славиша Йоканович, нямат потенциал и манталитет да излязат от тази ситуация. Тази формация просто е много далеч от истината. Сръбският специалист със сигурност има огромен потенциал и на пръв поглед изглежда най-добрият идвал в клуба от времето на Славолюб Муслин, но Наско Сираков и Тодор Батков не му помагат.
Трябваше да дойдат пет нови играчи, а си тръгнаха четири и пристигнаха двама. Времето си минава, а ситуацията в Левски не само, че не се подобрява, а се влошава. Отборът вече е на девет точки от шампиона Лудогорец, но играе слабо - на "Герена" от пет мача няма победа, а и не показва, че заслужава да я постигне.
Футболистите продължават да правят глупости и обстановката в тима продължава да не е спокойна. Звездата Гари Родригес си изкара глупав червен картон в Пловдив и е с огромна вина за загубата от Ботев, който го остави извън игра и при другата загуба с Локомотив (Пловдив). Подарени голове след индивидуални грешки с Литекс и Черно море буквално секунди, след като Левски поведе.
Сираков се разби да критикува "сините" през последните години, като често имаше и основание. Имаше негово изказване, че Кристовао Рамос е единственият добър футболист в отбора, но сега бе сред първите изгонени, тъй като "не ставал".
Начинът, по който бяха премахнати, е меко казан непрофесионален и коства на "сините" сериозни пари, които и без това в касата на клуба липсват. Три месеца се изгледаха десетки защитници и накрая пристигна Йордан Милиев, а след него и Алехандро Перес, който не е играл от 6-7 месеца, а миналата година има 12 мача за изпадналия в трета дивизия на Испания Уеска.
Левски тъпче и затъва на едно място, а легендарният голмайстор (Сираков) казва, че не е изненадан и че тези играчи не са за Левски. Какво прави тогава? Иво Тонев седи на разстояние, но в сянка е наясно с всичко в клуба и заедно с Батков взимат крайните решения. Факт е, че пари няма. Отбор няма, а класни играчи също. Затова не случайно Левски пета поредна година върви надолу, а не нагоре. Докараните футболисти не отговарят на амбициите на столичани, които са големи само в главите на шефовете им, тъй като нямат никакво покритие.
Години наред вечният съперник на Левски ЦСКА преживява най-тежкия си период от своето създаване и въпреки това "сините" не могат да хванат ръка в България - нито титла, нито купа са по силите им от четири сезона. Дори, ако трябва да играят с 10-ия в класирането на своя препълнен стадион, а противникът не играе за нищо, а само чака последния съдийски сигнал, за да види награждаването и златните медали отблизо.
Грандовете по света, когато играят слабо все пак побеждават, след като някои от класните им играчи блесне за част от секундата. Нещо, което не се случва при "сините". Веднъж на 10 години се случва грандовете по света да играят с човек повече цяло полувреме на своя стадион срещу тим от средата на таблицата и да не успеят да заслужат победата.
Левски изключително често играе по-слабо от противника, при това на своя стадион, когато има числено предимство. Страхът да играеш футбол и страхът да победиш е един от най-големите проблеми на играчите, които през последните години смениха десетина треньори, но резултатът е все един и същ. На терена и в съблекалнята няма колектив. Чужденци и българи уж са приятели, но все другият е виновен и не се поема отговорност.
Играчите, загубили титлата и купата в рамките на 10 дни през май, са пълни отличници с днешна дата. Шест мача, шест точки, шест вкарани гола, шест допуснати гола. Една победа от осем мача и нито една победа от четири опита на "Герена". Този единствен успех пък е срещу най-слабия тим в "А" група - Пирин (Гоце Делчев), при това дошъл заслужено, но доста трудно. Докато конкурентите Ботев (Пд) и Литекс направо разпиляха южняците със 7:1 и 5:1.
Вчера Пламен Илиев допусна поредния през последните месеци негов гол, като си навлече гнева на публиката и съотборниците на момента, въпреки че вратарят въобще не е най-големият виновник за цялостното състоянието на Левски. Даниел Димов пък нападна нападателите с изказването си на пистата: "Аз ли трябва да вкарам?".
Късметът също спря да спохожда "сините" от април, но късметът винаги трябва да се търси, а и помага на силните, каквито столичани в момента не са.