Ако си вземете пакетче семки и се настаните в сектор "В" на стадиона на ЦСКА, може да чуете как през 1994 г. някой предал армейския клуб на УЕФА и така победата с 3:2 срещу Ювентус отива по дяволите. Разбира се, служебното 0:3 остава само за фактологията и всеки един привърженик на "червените" помни и брои успеха на терена срещу звездния състав на Марчело Липи. Има ли обаче наистина българин, който да е реализирал хеттрик на ЦСКА без да се съблича по екип на терена, или всичко са фенски измислици?

Италианският гранд идва в София без своята мегазвезда Роберто Баджо, но дори и без него Юве е изключителен отбор, който няколко месеца по-късно записва дубъл на Апенините и играе финал в турнира за Купата на УЕФА, а на следващия сезон печели Шампионската лига. По това време ЦСКА е в лошо състояние и едва крета в първенството. Точно преди мача със Старата госпожа армейците са разпилени в Пловдив от Спартак на Гено Добревски с 0:4. Това отблъсква част от запалянковците и по тази причина трибуните на "Армията" се пълнят само наполовина за срещата с "бианконерите".

По традиция обаче ЦСКА играе винаги силно в Европа, независимо от представянето си на вътрешната сцена. Над всички в мача е нападателят Петър Михтарски, който на два пъти опъва мрежата зад Анджело Перуци. Страхотен гол добавя и бранителят Милен Радуканов. За Юве мачът ще се запомни с попадението на 19-годишния Алесандро Дел Пиеро. Това е първи гол в евротурнирите за бъдещата икона на торинския колос. "Ако ЦСКА ни елиминира, не знам вече какво да си обръсна", шегува се в София гологлавият капитан на "зебрите" Джанлука Виали.

На реванша италианците печелят с 5:1, макар че до 75-ата минута резултатът е само 1:0 в тяхна полза. Това е двубоят на Фабрицио Раванели. Бялото перо бележи и петте гола в българската врата, а почетното попадение за ЦСКА е дело на Михтарски. Заради нередовна картотека на благоевградския голаджия обаче победата от София е задраскана от УЕФА.

"Тогава жълтата карта на Петър Михтарски се забави. Дойде на другия ден след мача. У нас обаче се намериха "услужливи" българи, които подсказаха на Ювентус и италианците правомерно подадоха контестация. От УЕФА им я уважиха и присъдиха 3:0 за тях", спомня си бившият изпълнителен директор на ЦСКА Емил Данчев. Има ли наистина предател от българска страна?

Години след срещата в Борисовата градина в един "червен" вестник по повод "Случая Михтарски" се появява името на колегата Васил Колев. Според въпросното издание, което вече не съществува, Колев алармирал в УЕФА, че ЦСКА играе с нередовен играч и така се стигнало до онова 0:3. Дали това е така?

"Няма нищо вярно, разбира се. Това е измислица. Бях на въпросния мач. Гледах го в сектор "В" с Жоро Драгоев. Тогава работех в "Меридиан Мач", а бях и кореспондент на "Гадзета дело Спорт". През лятото на същата година бях на световното първенство в САЩ. След победата ни над Мексико един от представителите на "Гадзета дело Спорт" дойде при нас, българските журналисти, и поиска информация относно Боби Михайлов. Тогава писаха очерк за него, а аз бях един от малкото в нашата делегация, който говори английски език.

Впоследствие ми поискаха домашния телефон, защото тогава нямаше мобилни, и ми предложиха да съм им кореспондент. Бях такъв за около година и половина. Оттам се замеси и името ми покрай мача на ЦСКА с Ювентус. Когато италианците дойдоха, посрещнах двамата представители на "Гадзета дело Спорт" на летището. Единият бе легендарният Салваторе Ло Прести, който от 1967 г. не пропуска мач на Юве. На летището ги чаках при митницата, като покрай мен минаха всички италиански играчи, а когато видя табелката с името на Ло Прести, Липи започна да се шегува и да хвърля някакви италиански лафове.

След това с двамата колеги се видяхме на тренировката на Ювентус на "Армията". Няма да забравя как Ло Прести посочи Дел Пиеро и ми каза: "Обърни внимание на това момче. Това е бъдещата звезда на Юве". На другия ден Дел Пиеро вкара първия си гол в Европа. На почивката на мача отидох при сектор "А" да се видя с двамата ми италиански колеги. Резултатът към този момент бе 1:1. И тогава те ми казаха: "Този мач го печелим служебно". Т.е. те вече знаеха за Петър Михтарски. Те не само знаеха за проблемите около картотеката му, а направо знаеха, че той е нередовен.

А нямаше как да не знаят за проблемите, защото тогава преди мача се пишеше основно за това - ще играе ли Михтарски или няма да играе. Който не вярва, да отиде в Народната библиотека и да поиска вестниците от онези дни. Няма как някой да е издал нещо, което се вече знаеше. Знаеше се, че ЦСКА поема риск с включването на Михтарски. От клуба обаче обявиха, че той ще играе. И сбъркаха. На другия ден в редакцията на "Меридиан Мач", тогава вестникът излизаше два пъти в седмицата, казах, че италианците се гласят за служебна победа. На следващия ден “24 часа” ме замеси без да споменава името ми, но по хитър начин намеквайки, че става дума за мен. И това беше достатъчно да се роди измислицата.

А както казах, въпросът за Михтарски бе повдигнат в пресата ни още преди мача с Ювентус, но това не се помни. Не се отчита и че тогава по-силните отбори редовно търсеха такива начини за победа. Между другото на следващата година Левски опита по такъв начин да вземе служебна победа над Аалст, но не успя. В онези времена нямаше достъп до информацията, какъвто има сега.

Години по-късно ми се е случвало в Студентски град да провеждам разговори с фенове на ЦСКА до 4-5 часа сутринта, защото привържениците си мислят, че аз съм издал за картотеката. А това не е вярно. Категорично. Щях да съдя един журналист преди няколко години, защото той в прав текст ме обвини, че съм сигнализирал в УЕФА за "Случая Михтарски". В крайна сметка реших да не съдя човека, но и до днес не ми е приятно, когато прочета, че аз съм виновен за онова 0:3. Тогава просто от ЦСКА не си свършиха работата професионално, а голям клуб като Ювентус моментално се възползва", коментира Васил Колев.

Потърсих за мнение и самия Петър Михтарски. И сега в много издания у нас по повод случката от 1994 г. за легендарния голаджия от Благоевград се пише, че е бил нередовен срещу Юве, защото преди това е бил картотекиран в Пирин за сблъсъците с Шаан в турнира за КНК. Ето какво си спомня бронзовият медалист от САЩ'94.

"Не съм бил картотекиран в Пирин. Това е грешка. В Пирин бях преди световното в САЩ. След това обаче трябваше да се върна в Порто, защото имах още една година от договора ми с португалците. От ЦСКА обаче ме взеха. Нямам представа какво се обърка. Аз бях футболист и се интересувах от това, което става на терена. В ЦСКА имаше отдел от 4-5 души, които се занимаваха с картотеките. Казаха ми: "Утре ще играеш". И аз играх. Вкарах два гола тук и после още един в Италия. След мача Виали поиска да си сменим фланелките. Но това не бяха единствените три гола, които вкарах на Перуци. Мушках му я в скобата и с младежкия национален отбор. Перуци ми беше абонат, хехе.

В ЦСКА вкарвах много голове (б.а. - 34 гола в 39 мача в "А" група). През 1995 г. станах голмайстор на "А" група с "червените". И знаете ли кой ми даде голмайсторската купа? Може ли да познаете? Бай Добри! Отивам аз един ден на "Армията" и той ми вика: "Ела да ти дам купата, че е при мен и ще забравим накрая". Бяха я оставили на него. Такива бяха времена", сподели Михтарски.

Нека завършим историята с нашенската поговорка "Да имаше сирене, щях да ти надробя попара, ама няма хляб".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!