Когато българките сме щастливи, имаме такава вътрешна енергия, която ни прави красиви, казва спринтьорката
Чаровната атлетка Ивет Лалова за поредна година намери място в челната десетка на най-добрите спортисти на България за годината. Наред с успехите на пистата обаче 2013 г. стана за нея и начало – тя застана на старта на семейния живот, след като се омъжи за италианския си колега – спринтьора Симоне Колио, и прие неговата фамилия, носейки с гордост името госпожа Ивет Лалова-Колио. Двамата до последно криеха подробностите за щастливото събитие, състояло се на 21 септември в Риети (Ит). По късно стана ясно, че докато Ивет бе заложила на италианската модна марка Atelier Aimee, които шият за Versace, Dolce&Gabbana, Dior, Gucci и др. за своята рокля, то младоженецът си избра костюм от българска модна къща.
Преди празниците атлетката бе за малко в България, където бе водеща на церемонията "Спортист на годината". Веднага след това тя отлетя обратно за Риети, където я чакаха любимият мъж и тренировките. Вече като семейна двойка Ивет и Симоне отговориха на някои въпроси за бъдещето им, за плановете им за Бъдни вечер и Коледа и за това какви са трудностите пред един спортист, който се състезава за България.
- Кое е най-щастливото събитие за вас през 2013 г. – сватбата или някой от успехите ви, а може би нещо друго?
- През 2004-а, когато олимпийската шампионка на 100 м Юлия Нестеренко (Беларус) каза, че най-хубавото нещо през годината за нея е било сватбата й, аз се изсмях. Сега години по-късно я разбрах и мога да твърдя, че това беше най-несравнимото изживяване. Определено сватбата ни със Симоне беше най-значимият момент на 2013 г. за нас.
- Как ще съвместяваш кариера и семейство?
- Семейният живот не изисква кой знае колко по-различно ежедневие, отколкото сме свикнали. Още повече че съпругът ми жертва кариерата си заради мен.
- Кой готви вкъщи и Симоне свикна ли с българските ястия?
- Вкъщи готвим и двамата, но българските ястия не са по вкуса на Симоне. По-скоро аз започнах да се специализирам в италианските.
- В края на годината идват някои от най-топлите семейни празници. Какво е Коледа за вас със Симоне?
- Коледата за нас е топла, уютна вечер пред камината със семейството и чаша топъл шоколад в ръка. Също така много смях и веселие.
- Вие къде ще празнувате Бъдни вечер и Коледа и вярвате ли в семейството като институция, защото като че ли това понятие все повече се обезценява напоследък?
- В Италия семейството стои над всичко, а ние със Симоне вече сме семейство. И двамата сме отраснали в много сплотени семейства.
Да обезцениш или забравиш своето, най-близките си хора, говори лошо за теб
Винаги сме с нашите родители на Коледа, така че празниците при нас ще преминат между 2 държави и стадиона. Единственият проблем винаги са били пътуванията, защото почиваме от тренировки само ден или два. Сега обаче семейството ми е ново - това вече е съпругът ми Симоне и пред нас стои възможността да бъдем сами на Бъдни вечер.
- Ще постите ли?
- На Бъдни вечер задължително. Ще хапваме само постни неща.
- Какви ястия ще сложите на трапезата за Бъдни вечер и Коледа? Кой ще ги приготви и някой от вас има ли си специалитет за тези празници?
- По принцип сме късметлии винаги да сме около нашите майки на тези празници и готвенето се пада на тях. В Италия пък на Коледа се яде риба, което за мен е странно. Приготвя се и специален коледен хляб – "панетоне", който е пълен с мандарини, портокали и стафиди. Иначе в Италия не се поръчва абсолютно никаква храна за вкъщи. Това е обида за тях. Там се готви у дома с любов.
- Като малки вярвахте ли в дядо Коледа и кога разбрахте, че той не съществува?
- И двамата сме вярвали в Дядо Коледа, но и при мен, и при Симоне се е получило така, че сме хванали родителите си с чувала с подаръци пред вратата
Тогава сме разбрали, че той не съществува.
- Какви са най-ценните ви подаръци от Дядо Коледа навремето и сега какво сте си “поръчали” и какво ще си пожелаете?
- Най-ценните подаръци са близостта на семейството, това да сме заедно. Тази година си пожелаваме още много години да се радваме на компанията на хората, които обичаме. Основно обаче си пожелаваме здраве, а аз ще допълня и успех за целия български спорт. Както казвам често, ние, спортистите, сме отражение на всичко, което става в държавата и в моменти на трудност хората се обединяват около спорта, гледат към спорта, радват се на малките ни успехи, подкрепят ни, вълнуват се и затова се надявам спортът да ни спаси. Да продължаваме да се чувстваме горди, че сме българи, да минем заедно през тези трудни времена.
- Спомняте ли си как празнувахте този ден като малки? Помагахте ли вкъщи?
- Нямаме по-специални спомени от тези празници. По-скоро си спомняме вълнението от подаръците....
- Различни ли са сега традициите и обичаите? Как се празнува Коледа в Италия и в България?
- Традициите вече са доста по-различни от преди. Разликата между България и Италия е, че Бъдни вечер не се празнува в Италия. За мен обаче той е много красив празник.
- Пренесе ли българските традиции на италианска територия?
- Все още неуспешно.
- Има ли лакомства, които не си позволявате през сезона, но на празниците се отпускате и си угаждате?
- Не се лишаваме от много неща през сезона, но около Коледа не трябва да се мисли за ограничения. При нас лимитът е автоматичен и не обичаме да преяждаме така или иначе... така че, наслаждавайте се!
- Има ли разлика между българите и италианците като характер и манталитет и каква е тя? Или пък какви са приликите?
- Разлики има много, но приликата е, че сме топли хора и обичаме семействата си.
- Спират ли ви хората по улиците? Разпознават ли ви в България и Италия?
- Да, и в двете държави. Разликата е, че в България телевизията и честите появи те правят разпознаваем. В Италия ни спират предимно големи фенове на спорта и на атлетиката.
- На какво бихте искали да научите децата си след време? Кои ценности уважавате най-много?
- На това да ценят и търсят опора винаги в семейството, да бъдат етични, точни и да казват истината в очите, дори и да не е това, което хората искат да чуят
- Мислите ли, че изразът “По Коледа стават чудеса” е точен? Имали ли сте такива изживявания?
- Да, вярвам в това. Аз съм имала и такива изживявания с кампанията "Българската Коледа". Видях как за броени часове се събират помощи, които спасяват живота на десетки деца.
- Ако имахте вълшебна пръчица, за какво бихте я използвали?
- За да помогнем на хора, които са в нужда.
- Ивет, ти много често влизаш в класациите на най-красивите атлетки. Как се грижиш и за тази своя силна страна?
- Когато българките сме щастливи, имаме една такава вътрешна енергия, която винаги се усеща и ни прави красиви. Иначе се поддържам като всяка жена – козметика, прическа – нищо специално.
- Как бихте оценили 2013 г. в сферата на спорта в България и Италия – успехи, разочарования и т.н.?
- В България спортът е труден и е време хората да разберат, че блажените години в края на 80-те няма да се върнат. В години на хаос и криза, всяко голямо и запомнящо се представяне, всеки медал, всяка спечелена квота дори заслужава уважение. Спортът по света напредна много и ние имаме нужда от помощта на всички, за да не изоставаме.
- Какви са целите ти за 2014 г.?
- Истината е, че съм се прицелила в 2 титли от европейското първенство – на 100 м и на 200 м. Ако трябва да бъдем реалисти, европейският спринт се развива, нещата вървят само нагоре, пробягаха много от европейските момичета. Но този път аз трябва да направя нещо много по-трудно – да защитя титлата си от предишното първенство през 2012 г., да се докажа втори път. Аз обаче смятам, че съм готова да го направя. Направихме с треньора ми някои промени в програмата, решихме, че няма да стартирам през зимата и дори и да го направя на някой турнир, ще е по-скоро за проба. Тази година си дадох повече време, ще опитам да подходя по-различно, да се подготвя по-добре, да бъда много по-силна, когато стъпя отново на пистата. Може би в края на пролетта ще бъде първият ми старт.
Моите награди са признание за леката атлетика
Най-добрата ни атлетка Ивет Лалова изпраща поредната си добра година в професионален и в личен план. На пистата спринтьорката записа няколко призови класирания, сред които победа на 100 м на Диамантената лига в Осло (Норв) и бронз от европейското първенство в зала в Гьотеборг, който й бе връчен, след като Тезджан Наимова бе хваната с допинг за втори път.
- Това беше една много щастлива година за мен. Имам няколко големи победи през сезона – и големи, и малки, но като че ли през цялото време годината се опитваше да ми бъде каръшка. Аз обаче не се предадох и винаги правех така, че тя да ми се реваншира, и мисля, че успях – анализира Ивет.
В края на годината атлетката очаквано попадна в топ 10 на най-добрите спортисти на България, грабвайки статуетка за 5-о място в класацията.
- Наистина вече имам 4-5 такива статуетки и това започна да се превръща в постоянство, което е хубаво. Радвам се на тези награди и дори започнах да мечтая и аз като Армен Назарян за най-големия приз, но може би като треньор. Знаем колко трудно се печели световна или олимпийска титла на 100 м и може би никога няма да стана спортист №1 на България. Може обаче някой ден да съм треньор №1, което също е добър вариант. За това наистина благодаря на всички, че ми гласуваха тази награда. Това е още едно признание за мен – не пропусна да благодари на хората Лалова.
На въпрос дали смята наградата си за признание към леката атлетика в България въобще, Ивет бе категорична:
- Да, разбира се. Всички знаем каква е конкуренцията в леката атлетика – на какви многохилядни стадиони се състезаваме и как се налага да се надбягваш с 80-90 или 110 предимно чернокожи газели от Карибите. Никак не е лесно. Затова се радвам, че атлетиката беше оценена за пореден път и моите успехи през изминалата година бяха подобаващо оценени. За което благодаря много.
Анна Стоилкова, 7 дни спорт
0
