Когато един голям черен найлонов чувал за боклук долетя до терена на стадион “Емирейтс” в 83-тата минута на лондонското дерби между Арсенал и Челси, на човек можеше да му бъде простено, ако си бе помислил, че най-накрая някой е дошъл да прибере боклука.

Полузащитата на “артилеристите” не бе толкова специална и съзидателна, каквато би трябвало да бъде. “Сините” пък играеха за нулево равенство от около 60-ата минута нататък, а 50-метровите диагонални пасове от Бранислав Иванович бяха единственият им начин да атакуват. Смяната Давид Луиж за Фернандо Торес в 86-ата минута обобщи всичко при гостите. Скучен, скучен Челси.

В един сезон, в който не спираме да гледаме привлекателен футбол в изпълнение на Манчестър Сити, Евертън и Ливърпул, лондонският сблъсък разочарова Премиър Лийг. Това бе мачът, който Жозе Моуриньо искаше – бе обещал да направи Челси още по-скучен. Е, успя в мисията си и се добра до точката, която толкова силно бленуваше.

Този прагматичен, убиващ забавлението Челси бе класическо моуриньово дело. Отборът ще разбие няколко по-слаби тима в дивизията и ще “убива” мачове срещу големите съперници. Подобен антифутбол може и да им спечели титлата, което ще бъде жалко по отношение на някои от качествените футболни отбори около тях в класирането в момента.

Що се отнася до “артилеристите”, от лятото насам говоря, че титлата е на една ръка разстояние за тях и единственото, което ги спира да я спечелят, е Арсен Венгер. Той не направи смени срещу Челси. Това е необяснимо при наличие на Санти Касорла и Лукас Подолски на резервната скамейка. Лош мениджмънт.

Французинът вече не извлича най-доброто от Месут Йозил и със сигурност осъзнава, че се нуждае от нови попълнения през януарския трансферен прозорец. Когато имаше шанс да излезе със 7 точки преднина, бе виновен за подценяване на Евертън (нещо, което хората като мен могат да правят, но не и мениджър с опита на Венгер) и Арсенал бе надигран, като с късмет се спаси от поражение.

Човек трябва да съчувства на феновете на Арсенал, защото усеща, че те вече знаят какво им предстои.

Ейдриън Дърам, “Дейли Мейл”