На 23 и 24 май България се хвърля в първите мачове от тазгодишното издание на Световната лига. Надеждите на всички са свързани най-вече с младата звезда на отбора Цветан Соколов. Пред "България Днес" той сподели с какви настроения тимът ни се изправя срещу три от най-добрите отбори в света - Русия, САЩ и Сърбия.
- Цецо, включваш се в Световната лига без почивка - след като буквално изнесе "на гръб" клубния си отбор Тренто през последния сезон. Ще ти стигнат ли силите в първите двубои със САЩ?
- Щастлив съм, че изиграх толкова много мачове през сезона, въпреки че в един период бях контузен за около месец и беше доста неприятно. Чувствам се напълно готов за мачовете с националния. Искам да играя, да се доказвам. Националният отбор е отборът, който представя България, и си мисля, че всички в него сме дошли, за да дадем максимума от себе си и да направим нещо хубаво.
- Не те видяхме в контролата срещу Иран и се разбра, че имаш някаква контузия. Каква е тя?
- Предния ден по време на съвместната тренировка с Иран се приземих много лошо при един плонж и си повдигнах рамото. Обади се и една стара травма, затова сега тренирам на облекчен режим. Но от медицинския щаб казаха, че няма да имам проблеми за първите официални мачове от Световната лига, така че за двубоите със САЩ ще съм на линия.
- Тежката контузия, която получи в Тренто, отшумя ли?
- Има все още някакво леко усещане от нея, но в момента се чувствам добре. При нас, професионалните спортисти, това с контузиите е нормално. Свикнали сме да мислим, че ако не усещаш болка, значи нещо не е така, както трябва, но е много тежко да седиш отстрани, особено ако отборът губи и ти няма как да му помогнеш. Направо си е гадно чувство.
- Как ти се видяха младите състезатели, които Камило Плачи пусна в контролите? Според него не трябва да се притесняваме от двете загуби.
- Аз също смятам, че няма място за притеснения. Дори трябва да сме доволни от тези млади момчета, които тепърва навлизат в големия волейбол. В такива контроли можем да си позволим да играем и с тях, да им помагаме да се обиграват и да добиват самочувствие.
- Ще си спокоен ли, ако се наложи в някой сериозен мач да играеш основно в обкръжението именно на тези млади момчета?
- Ако, не дай Боже, в един момент се случи нещо с основните състезатели, ще съм спокоен да играя с тези млади момчета, защото знам, че ще дадат всичко от себе си. Е, за мен тогава отговорността ще е по-голяма. Винаги се старая да им помагам, да им покажа това, което знам, да ги подкрепям.
- Вярно ли е, че един от младите състезатели те е помолил да дадеш специален автограф на негов роднина?
- Случвало ми се е, да. Но не мисля, че е някакъв проблем. И в никакъв случай от това не ми се замайва главата, защото винаги помня откъде съм тръгнал навремето. Затова трябва да се подкрепяме и да си гоним целите.
- Първата цел е Световната лига. Падна ни се много тежка група - САЩ, Русия и Сърбия. Какви са настроенията в отбора?
- Наистина групата е много трудна и тежка, но според мен това е много голям плюс за отбор като нашия, който е доста млад. Тези мачове ще ни помогнат да израстем и като единици, и като отбор. Особено преди световното първенство през есента. Не че ще ползваме лигата заради едното обиграване, но наистина такава силна група е ценна проверка. Мисля, че всички в отбора сме щастливи от факта, че ще мерим сили с най-големите. Не сме наплашени - излизаме и играем, за да победим!
- Кой от трите изредени съперника ти изглежда най-труден?
- Лесен сред тях няма. Русия са олимпийски шампиони, спечелиха и европейското. САЩ са бивш олимпийски шампион и въпреки смяната на поколения там си остават много опасен отбор. А Сърбия винаги се бори докрай! Както видяхме и на последното европейско - победиха ни, не играхме добре срещу тях. Сега дано да им го върнем.
- Можем ли да говорим за "новото сръбско чудо" във волейбола - предвид успехите на италианския вицешампион Перуджа, в който играха част от сръбските национали?
- В Италия в момента определено се говори за "сръбското чудо", защото "Перуджа" направи страхотен сезон. Но все пак нека отчетем, че в Перуджа не са само сърби, има и италианци. Така че националният отбор е нещо съвсем различно от клубен вицешампион.
- През почти целия сезон се правеха сравнения между теб и звездата на "Перуджа" Алекс Атанасийевич. Притеснен ли си, че в лигата отново ще се изправите един срещу друг?
- Не, въобще! За какво да се притеснявам! Ние с Атанасийевич сме два различни типа диагонали. Аз съм си аз, той си е той. Всеки гледа да помага на отбора си, а чак след края на мача ще се разбере кой го е направил по-добре.
- При всички случаи за публиката ще е страхотно удоволствие да наблюдава двубой между двамата най-добри млади диагонали в момента.
- Надявам се освен добър волейбол да стане и добро шоу на мачовете между България и Сърбия. Гледаме винаги да радваме и публиката. За нас е важно хората да идват в залата. Винаги когато има някой да ни подкрепя, си ни е готино, най-откровено казано.
- Преди около месец заяви по италианското радио "Доломити", че е крайно време да спечелиш и нещо с българския национален отбор - след толкова четвърти места досега. Имаш ли усещането, че тази година чудото ще се случи?
- Ами да - от две години вече се опитвам да спечеля нещо с националния! И все съм близо, но последната крачка се губи. Надявам се сега да я извървя, но не разчитам на чудо, а на себе си и на отбора. Въпрос на време е да покажем целия си потенциал. Е, чудото няма да го върнем - винаги има нужда и от малко късмет. Но за да имаш късмет, трябва първо да се постараеш в работата.
- В момента трансферният пазар е пълен със слухове, които най-често те пращат в италианския шампион "Мачерата" от следващия сезон. Има ли нещо вярно в това?
- И аз ги чета тези неща, пращат ме на много места, но си гледам само националния. Когато дойде време да се говори за клубни отбори, ще се говори. Сега няма нищо сигурно.
- Ще съществува ли и през следващия сезон закъсалият финансово проект "Тренто"?
- Това знае само президентът Диего Мосна. Има много състезатели, които все още имат действащ договор с Тренто. Аз също има за още 2 години договор с тях. Заради тези финансови причини отборът не беше това, което беше през последните години. Мисля, че въпреки всички трудности направихме един хубав сезон. Дори тръгнахме много добре, спечелихме Суперкупата на Италия, медал от Световния клубен шампионат. Но после многото контузии на основни състезатели - включително моята, ни спънаха. За съжаление през най-важните моменти от шампионата заради контузии липсваха половината от основните състезатели.
- Ако можеше да съставиш клубен дрийм тийм за следващия сезон, кои състезатели би включил в него?
- 100% единият посрещач ще е Матей Казийски. Другият ще е Османи Хуанторена. Всъщност, отборът, който беше преди този сезон в Тренто, си беше истински дрийм тийм. Толкова дълго време чаках да играя с този отбор, но така и не го дочаках (в предишните сезони титуляр за Тренто на поста диагонал е Ян Щокър, а заради кризата после Матей и Хуанторена отидоха в турския Халкбанк - б.а.). Ако продължим с дрийм тийма, най-добрите центрове за мен в момента са Дмитрий Мусерский и кубинецът Симон. За либеро си мисля, че все още най-силен е Юбер Ено. И за диагонал в дрийм тийма смятам да сложа Цецо Соколов! Надявам се да няма възражения. Ха-ха!
Бисерка БОРИСОВА, в. "България Днес"
0
