Спортната кариера на родената на 24 юни 1990 г. в Загреб Сандра започва във втори клас, където паралелно с леката атлетика тя играе още баскетбол и волейбол. В 6-и клас тя взима решението да се отдаде само на леката атлетика, като нейна специалност стават тласкането на гюле и хвърлянето на диск. Първият и голям успех идва през 2007-а, когато печели сребърния медал от световното за юноши и девойки до 18 г., а също така става втора и на Европейското за същата възраст. Година по-късно тя вече е трета в света, но при девойките. През 2008-а е с бронз от световния шампионат за младежи и девойки. Най-трудна за бъдещата голяма шампионка се оказва 2009-а година. В самото начало на годината тя влиза в болница със съмнения за апандисит. Лекарите обаче дават неправилна диагноза и впоследствие се стига до перитонит. Спешно я оперират, но три дни по-късно Петрович е между живота и смърта, заради сепсис. Налага се да й направят нова операция. "Успях да оцелея, заради отличната физическа форма в която бях тогава. Според лекарите нормален човек не би оцелял в тази ситуация, спомня си Перкович. При престоя си в болницата тя губи 15 кг.
Прогнозите са, че евентуално ще се завърне в сектора чак след година. "В този период ми минаваше през главата и мисълта, че никога повече няма да се състезавам. През по-голямата част от възстановяването си обаче бях оптимистично настроена. Винаги и досега се надявам на най-доброто и дори и тогава не плаках", връща се в най-трудния си период хърватката. Независимо, че е била между живота и смърта тя постепенно започва тренировки, само 3 месеца след излизането си от болницата. Трудът й е възнаграден и през лятото тя става европейска шампионка до 19 г. и то с национален рекорд от 62,44 м. Тогава тя печели златото с уникалната разлика пред втората от 7,33 м. Шампионският й опит е определен за най-добрия на цялото първенство. Година по-късно в Барселона е нейният официален дебют на европейско при жените. В квалификацията обаче не се представя добре и влиза на финала с десети резултат. Именно там тя хвърля бомбата и то в последния си шести опит. В него Перкович праща диска на недостижимите за останалите 64,67 м и става най-младата европейска шампионка на диск в историята. Същата година е обявена и за Изгряваща звезда на Европейската атлетика. От тогава в Загреб, а и не само всички я познават.
"Навсякъде по улиците ме спират за снимка и автограф", разказва Сандра. Най-добрата ми приятелка и бих казала моя най-добра учителка в атлетиката е Бланка Влашич. Тя ми помага да се настроя преди всяко състезание".
През 2011-а е наказана за 6 месеца заради употреба на допинг, но и този "проблем" не спира възходът на Перкович. През 2012 г. тя се завръща на пистата и постига най-големите си победи. Първо печели втората си поредна евротитла при жените в Хелзинки, а след по-малко от 2 месеца вече е и олимпийска шампионка в Лондон. За Хърватия това бе първия златен медал в атлетиката в историята. Година след това тя прибавя в колекцията си и липсващото злато от световно първенство. Сандра е №1 на "Лужники" в Москва. През този сезон атлетката спечели и Диамантената лига с уникалните 7 победи в 7 старта.
Позитивното излъчване на хърватката и отличните й резултати и носят и три поредни приза за Най-добър спортист на Балканите. Звездата на хърватската лека атлетика живее в центъра на Загреб с гаджето си Едис Елкашевич, който е и нейн треньор, а като състезател е световен шампион на гюле за младежи. Според него атлетката може да мине и границата от 72 м, но ако състезанието е на закрит стадион, защото атмосферните условия влияят негативно на хвърлянето на диск.
Пламен Вълков, "Стандарт"
Ранният следобед на 16 август, Цюрих. Хърватката Сандра Перкович като на шега мята диска на 71,08 м и за трети пореден път печели титлата на Стария континент и то с национален рекорд. След първия опит в съвременната история на атлетиката над 71 м колоритната Сандра обезумя от радост и за радост на публиката, а и на зрителите
се хвърли в шеметен танц на пистата
на стадион "Лецигрунд". В Цюрих тя стана първата носителка на три златни медала от еврошамнионат в диска при жените. До 16 август Перкович имаше постижение от 70.52 м от месец май тази година и вече се премества позиция нагоре във вечната ранглиста в дисциплината – от 17-а става 16-а. Последният опит в мятането на диск над 71 м е от далечната дата 29 май 1992 г., когато Лариса Короткевич изпрати уреда на 71.30 м. 71.08 м е и вторият по сила опит на европейско първенство. Рекордът на шампионатите е 71.36 м от 1986 г. 71.08 м обаче е най-силното постижение в дисциплината, постигано на швейцарска земя. С него Сандра изпревари подгласничката си Мелина Роберт-Микон (Фр) с цели 5,75 м.
Спортната кариера на родената на 24 юни 1990 г. в Загреб Сандра започва във втори клас, където паралелно с леката атлетика тя играе още баскетбол и волейбол. В 6-и клас тя взима решението да се отдаде само на леката атлетика, като нейна специалност стават тласкането на гюле и хвърлянето на диск. Първият и голям успех идва през 2007-а, когато печели сребърния медал от световното за юноши и девойки до 18 г., а също така става втора и на Европейското за същата възраст. Година по-късно тя вече е трета в света, но при девойките. През 2008-а е с бронз от световния шампионат за младежи и девойки. Най-трудна за бъдещата голяма шампионка се оказва 2009-а година. В самото начало на годината тя влиза в болница със съмнения за апандисит. Лекарите обаче дават неправилна диагноза и впоследствие се стига до перитонит. Спешно я оперират, но три дни по-късно Петрович е между живота и смърта, заради сепсис. Налага се да й направят нова операция. "Успях да оцелея, заради отличната физическа форма в която бях тогава. Според лекарите нормален човек не би оцелял в тази ситуация, спомня си Перкович. При престоя си в болницата
тя губи 15 кг
Прогнозите са, че евентуално ще се завърне в сектора чак след година. "В този период ми минаваше през главата и мисълта, че никога повече няма да се състезавам. През по-голямата част от възстановяването си обаче бях оптимистично настроена. Винаги и досега се надявам на най-доброто и дори и тогава не плаках", връща се в най-трудния си период хърватката. Независимо, че е била между живота и смърта тя постепенно започва тренировки, само 3 месеца след излизането си от болницата. Трудът й е възнаграден и през лятото тя става европейска шампионка до 19 г. и то с национален рекорд от 62,44 м. Тогава тя печели златото с уникалната разлика пред втората от 7,33 м. Шампионският й опит е определен за най-добрия на цялото първенство. Година по-късно в Барселона е нейният официален дебют на европейско при жените. В квалификацията обаче не се представя добре и влиза на финала с десети резултат. Именно там тя хвърля бомбата и то в последния си шести опит. В него Перкович праща диска на недостижимите за останалите 64,67 м и става най-младата европейска шампионка на диск в историята. Същата година е обявена и за Изгряваща звезда на Европейската атлетика. От тогава в Загреб, а и не само всички я познават. "Навсякъде по улиците ме спират за снимка и автограф", разказва Сандра. Най-добрата ми приятелка и бих казала моя най-добра учителка в атлетиката е Бланка Влашич. Тя ми помага да се настроя преди всяко състезание". През 2011-а е наказана за 6 месеца заради употреба на допинг, но и този "проблем" не спира възходът на Перкович. През 2012 г. тя се завръща на пистата и постига най-големите си победи. Първо печели втората си поредна евротитла при жените в Хелзинки, а след по-малко от 2 месеца вече е и олимпийска шампионка в Лондон. За Хърватия това бе първия златен медал в атлетиката в историята. Година след това тя прибавя в колекцията си и липсващото злато от световно първенство. Сандра е №1 на "Лужники" в Москва. През този сезон атлетката спечели и Диамантената лига с уникалните 7 победи в 7 старта.
Позитивното излъчване на хърватката и отличните й резултати и носят и три поредни приза за Най-добър спортист на Балканите. Звездата на хърватската лека атлетика
живее в центъра на Загреб с гаджето си
Едис Елкашевич, който е и нейн треньор, а като състезател е световен шампион на гюле за младежи. Според него атлетката може да мине и границата от 72 м, но ако състезанието е на закрит стадион, защото атмосферните условия влияят негативно на хвърлянето на диск.
Копирано от standartnews.com