Лудогорец бе създаден през 2001 г., само месец след като Ливърпул спечели третата си Купа на УЕФА в Дортмунд. Истинското раждане на клуба от Разград обаче не се случи до 27 август 2014 г., наблюдавано от милиони по телевизията и в социалните медии.
На хартия нямаше нищо особено бляскаво в плейофния реванш за влизане в групите на Шампионската лига срещу Стяуа. Изоставащ с гол от първия мач в Букурещ, българският шампион се надяваше да заличи пасива и да стане втория клуб от страната в групите на най-големия европейски турнир.
Победата с 1:0 в редовното време, дошла след воле от 25 метра на Вандерсон от над 20 м в последната минута, изпрати двубоя в продължения. Именно тогава Лудогорец стана известен в целия футболен свят...
Вратарят Владислав Стоянов бе изгонен в 119-ата минута и заради 
извършените вече позволен брой смени на вратата застана румънският защитник Козмин Моци. Той вкара една и хвана две дузпи. Лудогорец продължи. Рой от Разград (б.пр. – аналогия с популярния комикс “Рой от Роувърс”) е жив. Славата бе моментална – и за Моци, и за клуба му.
Показателно за състоянието на българския футбол е това, че Лудогорец до този миг не бе познат на широката публика. Тимът бе спечелил титлата в А ПФГ в последните три сезона, записвайки два требъла; освен това миналия сезон в Лига Европа би ПСВ Айндховен и у дома, и навън, а по-късно елиминира Лацио.
При все това, клубът е голямото неизвестно този сезон в ШЛ. Градът има население малко по-малко от 31 000 души (няколко хиляди по-малко от Скелмърсдейл), а стадионът с капацитет 8000 седящи места е смятан за неадекватен от УЕФА, поради което “червените” ще гостуват в столицата София.
Първо на дневен ред обаче е вторнишката визита на Лудогорец на “Анфийлд” и мотото на Мърсисайд е за петкратния шампион обратно в турнира след петгодишно отсъствие. Все пак този момент ще постави под светлината на прожектора и отбора от малкия град, разположен близо до речната граница с Румъния на Дунав, който дори не бе във висшия ешалон на българския клубен футбол преди само три години.
Собственикът Кирил Домусчиев е един от най-богатите хора в България и спомогна за изкачването на тима във вътрешната йерархия след поемането на контрола през 2010 г., ала не е архетипът на щедрия благодетел.
“Той се грижи много за футболната страна на нещата и не мисли само за хвърляне на пари само защото е богат и иска да види отбора си печеливш – коментира живеещият в София Михаил Владимиров, който пише в популярния фенсайт за Ливърпул “Томкинс Таймс”. – През последните три години Домусчиев даде куп интервюта и във всяко от тях постави ударение върху плановете си за устойчив растеж на клуба на всички фронтове. Това включва не само купуване на най-добрите възможни играчи за огромни суми, но и опит за осигуряване на дългосрочни приходи от спонсорство, подобрена инфраструктура и организация на работа от върховото на най-низшото ниво и на мениджърско, и на спортно-техническо ниво.”
Това отношение от Домусчиев ярко контрастира на възприятието за останалите български собственици на клубове. Рубриката на ВВС Радио 4 “Да пресечеш континенти” изследва корупцията и престъпността в българския футбол през 2012 г., твърдейки, че не по-малко от 15 собственици на клубове от А ПФГ са били убити само в последното десетилетие.
Публикуваните конфиденциални грами от Уикилийкс отчасти също се отнасяха до проблемите в българския футбол през 2011 г. “След падането на комунистическия режим футболът в страната стана символ на корумпиращото влияние на организираната престъпност върху големи институции”, така започваше една грама. Обвиненията за уреждане на мачове също доведоха до голям спад в посещаемостта.
Бавно и постепенно се направиха промени, вероятно отразени във възхода на разградчани. “В последните пет години всичко бе ремонт стъпка по стъпка от първа копка и днес всеки отбор се конкурира с другите на равни нога – и на терена, и зад кулисите”, обяснява Владимиров.
На терена израстването на Лудогорец е добре дошла промяна след доминацията на Левски, ЦСКА и Литекс, взели всяка титла между 1997 и 2011 г. с едно изключение – изненадващия успех на Локомотив Пловдив през 2004 г.
Около успеха на Лудогорец не се породи ревност. Всъщност, на тях се гледа като на вълнуващ, напредничав отбор, възприел далеч по-прогресивни тактики от останалите в лигата. С налагания от треньора Георги Дерменджиев изискан игрови подход, основан на владението на топката, сякаш се продължава работата на Ивайло Петев и Стойчо Стоев – предишните двама наставници. Възприемайки стегнатата формация 4-2-3-1, новият наставник търси подобрение на Лудогорец в защита, като запази същевременно плавността в атака.
Дерменджиев пое “орлите” едва този сезон след уволнението на Стоев, като бе прекарал три години като помощник-треньор. Това, в съчетание с близостта му с Домусчиев, донесе на 59-годишния специалист първата му работа като старши треньор в голям клуб.
Моци бе звездата в плейофа със Стяуа и е, предимно, солиден централен защитник. Той оформя част от ядрото на тима заедно с опорния халф и капитан Светослав Дяков плюс атакуващия полузащитник Марселиньо – бразилски плеймейкър, чиито футболни пътешествия са го водили в Дубай и във второто ниво на бразилския футбол. Върджил Мисиджан, 21-годишният купен от Вилем II холандец, изписващ името си на гърба на екипа си просто като Вура, е друг от най-опасните играчи на отбора с головата заплаха от фланговете.
Разбира се, Лудогорец винаги ще бъде помнен заради Моци и неговите геройства на вратата: момент, който донесе усмивка на целия футболен свят, с изключение на феновете на Стяуа. След епоса Домусчиев обяви, че ще кръсти на него новата трибуна на “Лудогорец Арена”.
Всеки от отбора обаче ще се опита да покрие името си със златен прах под светлините на “Анфийлд”. От Ливърпул зависи да направи така, че това да не се случи.
0
