- Как се започва всичко отначало след олимпиада?
- Това е много интересен въпрос. След игрите аз наистина се нуждаех от малко повече почивка, най-малкото защото един олимпийски цикъл сам по себе си е много натоварващ, особено психически. Освен това годината ми никак не беше лека, имайки предвид леките контузии, които постоянно получавах. Също така трябва да прибавим и травмата, която получих непосредствено преди игрите в Сочи, огромните очаквания, с които бях натоварена и с които трябваше да се боря. Наистина имах някаква натрупана умора, която беше чисто психическа, но и отчасти физическа. Освен това след Сочи отново получих контузия в дясното коляно, слава богу, лека и не се наложи операция, но пък трябваше да преустановя активностите си за около месец и след едно добро медикаментозно и рехабилитационно лечение се възстанових напълно и вече тренирам по програмата си.
- Промени ли нещо в тренировките?
- Всъщност цяло лято имах възможността да тренирам с нов кондиционен наставник – Паскал Дичев (б.р., практикува американската програма кросфит, която залага на естествената тренировка без тренажори и други машини). Всичко мина много добре, по план. Преминахме през всички етапи на физическата подготовка и в момета се чувствам много добре. В етап на скорост-силова подготовка съм и започнахме паралелно с това с първите лагери на сняг в Австрия. Дори сега (б.р., в неделя, 5 октомври) заминавам за поредния такъв. Именно затова не се включих и в по-дългия маратон в инициативата на "Витоша ски" „Витоша – моята планина”, който беше 17 км изкачване. Просто нямаше да мога да се възстановя за лагера на сняг, който ми е приоритет.
- Каква е мотивацията ти да започнеш още един олимпийски цикъл или дори само още един сезон?
- Мотивацията ми е лична в интерес на истината, защото през всичките тези години, въпреки че съм имала много успехи в кариерата си, особено като се има предвид ситуацията генерално в държавата и в спорта, сме постигнали не малко успехи. В последните 4 г. аз се подреждам плътно сред първите 3 най-добри жени в сноубордркроса, което е показателно. Но лично за себе си аз не съм постигнала още най-големите си цели, моите детски мечти, макар че те са много сериозни, не съм се отказала.
- За какво мечтае Сани Жекова?
- Не обичам да споделям мечтите си, но ще го кажа така – мечтая за по-големи успехи в професионално отношение. Ще имам световно първенство през януари, което за мен ще бъде най-важно и приоритетно за сезона. Надявам се да постигна отличен резултат там, ако ми е дал господ. Така че мотивите ми да продължавам в спорта са изцяло лични. Разбира се, давам си сметка колко много хора са с мен в момента, вълнуват се за моите успехи. В крайна сметка представям държавата си пред света. Ще продължа да го правя с пълни сили, докато имам енергия.
- Къде се подготвяше лятото?
- На няколко места, но основно водих тренировките си на Витоша с колоездене, кросове. Силовите си тренировки водех в залата на Паскал Дичев, на спортната база на Белмекен. Това лято почти не си почивах. Бях за много малко на море. Не успях да карам сърф, тъй като точно тогава нямаше вятър въобще.
- Обикновено досега през лятото се включваше в състезания с яхти, посещаваше екзотични дестинации...
- Лятото имах доста ангажименти след олимпиадата, свързани с медиите, и за съжаление те ме вързаха да бъда в София. Все пак обаче намерих една седмица, за да посетя екзотична държава и да си изкарам чудесно, да си почина и да видя непознати и интересни места. Всъщност бях в Египет и на Червено море, където се гмурках. В общи линии това беше почивката ми тази година.
- Кой беше най-тежкият момент тази година за теб?
- Може би това беше участието ми в екстремните игри X-Games и контузията, която получих там, защото, честно казано, не вярвах, че след нея ще успея да се възстановя за олимпиадата. Все пак имах фрактура на опашечната кост. Това спря тренировъчната ми програма. Трябваше да си почивам непосредствено преди игрите, което можеше да доведе до много неприятни последствия. Все пак успях да се събера в името на България и личните си цели и успях да постигна отлично класиране.
- Остава ли ти време за приятели, семейство в този натоварен график?
- Гледам да комбинирам нещата, защото е много важно човек да не се фокусира само върху професията си и да не се изолира по някакъв начин от хората, които обича. Така че, когато имам време, гледам да го прекарвам със семейството си, с близки приятели и съм им безкрайно благодарна, че те ме подкрепят и разбират, защото не е лесно едно приятелство да се поддържа, когато някой пътува толкова много, от толкова години и обикновено е вглъбен в себе си по време на активния състезателен сезон, за да запази пълния си фокус. Моята работа наистина изисква пълна концентрация и това уморява.
- Докъде стигнаха нещата с пистата за сноуборд в България?
- Доникъде. Все още липсва такава писта. Необходими са ни около 15 000 лв., което според мен е смешна сума за изграждането на трасе, което може да бъде поддържано през целия зимен сезон и на което ще могат да тренират и състезателите от проектоюношеския ни отбор, както и децата от клубовете. Очаквам в началото на сезона някой от курортите да прояви интерес и подкрепа това нещо да го построим. То ще бъде полезно както за мен, така и за тези, които идват след мен. Със сигурност ще спестим много средства от тези, които обикновено харчим в чужбина, а най-важното е, че това нещо би помогнало за развитието на нашия спорт. Мисля, че във всеки от курортите ни може да се построи такова трасе. Просто трябва сравнително къса писта да се затвори или поне от части, което също е въпрос на политика на курортите, но всъщност може да се направи и на Банско, и на Боровец, и на Пампорово, и на Витоша. Истината е, че в моя подготвителен период това няма да ми помогне, защото се готвя на сняг през лятото, но все пак, ако през зимата има такъв тренировъчен полигон, това ще бъде много добре за развитието и на ски спорта, и на сноуборд спорта и ще подпомогне елитните ни състезатели.
- Като спомена проектоюношески отбор, ставаше въпрос за клуба ви или...
- Ние имаме клуб – „Блейд”, където тренират деца, но в случая ставаше въпрос за дългогодишен проект на Българската федерация по ски за млади състезатели и вече имаме детско-юношески отбор, в който влизат 9 деца на възраст между 9 и 19 години и засега са концентрирани във фристайл дисциплите и бордъркроса. Имат треньор и това лято те бяха част от всички мои лагери, за да тренират.
- Извън спорта какво обичаш да правиш и кое от „домашните задължения” ти е най-приятно?
- Най-много обичам да чета и това е, което правя, когато имам малко свободно време. Иначе обичам да готвя, да се грижа за домашния уют, за човека до себе си, обичам да гледам стари филми. Освен спорта, който е неделима част от моите уикенди и дори свободното ми време, обичам изкуството. Правя всичко възможно, когато съм в града, да посещавам повече културни мероприятия.
- Каква е последната рецепта, която научи?
- В интерес на истината напоследък не съм експериментирала в кухнята. Но всъщност това лято готвих октопод.
- Може ли да разкриеш тайната на рецептата си?
- Беше по гръцка рецепта – средиземноморска. Беше варен и беше много вкусен. Много е просто всичко – хващаш си октопод (Смее се и уточнява, че наистина сама го е хванала), слагаш тенджера с вода на котлона да заври и след това слагаш октопода вътре. Накрая се овкусява с оцет, зехтин и малко чесън, прибавяш тайна подправка – щипка любов, и става прекрасен.
- Като заговорихме за храна – какъв е твоят режим в момента?
- Наскоро си направих един хранителен тест и се оказа, че имам лека непоносимост към повечето от храните, които обичам, включително и към плодове и зеленчуци. Така разбрах, че когато човек злоупотребява с любимите си неща, яде едно и също, организмът му развива някаква такава непоносимост. Сега съм на доста особен режим. От месата всичко ми е позволено, включително и риба, но се храня балансирано – месо, зеленчуци и плодове и малко въглехидрати. За съжаление доматите, които обожавам, са сред забранените ми зеленчуци, също така ябълките от плодовете.
"7 дни спорт"
0
