Световният шампион по бокс Владимир Кличко даде интервю в радиопредаването „Шоуто на Дан Патрик”.
- Колко готино е да бъдеш световен шампион в тежка категория? Веднъж говорих с Майк Тайсън и той каза, че няма нищо по-хубаво от това.
- Бих казал, че вероятно отвън е по-добре да мислиш за това, как ще станеш шампион в тежка категория и колко хубаво ще е. Като човек, който вече го е направил, го приемаш като нещо нормално. Не мога да кажа каква е разликата, защото доминирам в тежка категория от много време и вече свикнах с титлата. Мисля, че е готино. Много хора ме поставят на едно ниво с Мохамед Али, Джо Луис и т.н. А аз стоя и си мисля: „Какво говорите?” Аз не съм нещо такова, тези хора са икони. Те са хора, от които съм се учил и още се уча. Не искам да ме сравняват с тях, не от неуважение, а точно обратното. Аз уважавам много тези мъже. А иначе аз просто си върша работата. И се радвам на нея. Да биеш хора за пари, е най-хубавото нещо, което можеш да правиш в живота.
- Често хората говорят как бихте се справили срещу шампионите от миналото. Срещу Али, Фрейзър...
- Ще ви кажа какво щеше да е отношението ми в такъв мач - като на всеки шампион. Излизам, за да унищожа този от другата страна на ринга. Всеки шампион мисли така. Али беше със същата настройка, Тайсън също, всички шампиони мислят по този начин. Не искам даже да си представям, че мога да се бия с тези хора. С Еманюел Стюард, треньора ми (който почина през 2012 – б.а.) си говорих преди години как би изглеждал такъв мач. Той ми каза: „Е, ако излезеш на ринга срещу Али или Тайсън, ще им дадеш добър бой.” Аз го питах: „Какво значи това? Ще се бия, но ще падна...” А той отвърна: „Не, всеки шампион трябва да е с нагласата, че ще пребие съперника си.” Така че не мисля за такива неща. Гледам да мисля за реалните неща. За следващия си съперник – Брайънт Дженингс. Мога да си представя как стоя срещу него на ринга, докато тренирам, докато правя бой със сянка. Мисля какво ще направя аз, какво ще направи той. Боксът е като шаха. Но за разлика от шаха, в края един трябва да бъде нокаутиран.
- Кой е най-великият шампион на всички времена?
- Мохамед Али. Без съмнение. Всеки го знае, той е най-великият. И знаете ли кое го прави толкова велик – не само начинът му на боксиране, начинът му на говорене, които бяха много атрактивни и забавни, а нещата, които направи извън ринга. Неговият живот е толкова цветен, той е направил толкова много неща. Без тях той нямаше да е толкова велик. Но комбинацията от двете – на ринга и извън него, го правят най-великия.
- Интересно ми е говоренето преди мач. Освен да унищожите съперник на ринга, може да се опитате и с приказки, много боксьори го правят. Колко важно е това във вашата кариера?
- Момчетата в моя лагер всеки път ми говорят за това. Казват ми: „Поне веднъж напсувай някого на пресконференция, хората ще се зарадват.” Но аз им казвам, че не съм възпитан по този начин, родителите ми не биха били доволни да го направя. Но те настояват: „Моля те, само веднъж, обиждай ги.” Наистина се радвам да бия хора за пари, това правя в последните 25 години. Приказките принадлежат към целия бизнес, но трябва да имаш основа, за да го правиш. Затова Али е най-великият. Защото той говореше много, но се биеше добре. Аз се опитвам да се справям и с двете. Но за приказките ми трябва треньор и спаринг партньор.
- Тежката категория преди беше голямо нещо в САЩ. Споменахте Али, Тайсън...
- А сега е нищо, така ли?
- Говоря за САЩ. Гледал съм мачовете ви в Европа, там събирате огромна публика и сте като рок звезда. Но в САЩ положението се промени в последните 10 г. Какво мислите за тежката категория в последните 10 г.?
- Говорих си с Еманюел за това и той ми казваше: „Слушай, хора като Тайсън, Джо Луис също са имали слаби съперници. Трябва да чакаш да дойдат по-силните, да се върне интересът, да продължиш да печелиш.” Ако погледнете в историята, ще видите, че е така. Има възходи и падения. През 70-те е било невероятно, имало е много велики боксьори в тежка категория като Али, Форман, Фрейзър, Нортън и т.н. След това има застой. През 80-те, общо взето, е само Майк Тайсън. Всички са се вълнували от неговите мачове, гледали са как ще нокаутира следващия съперник. Те не са се интересували как се казва съперникът. Искали са да гледат нокаут, а той беше невероятен в тази част. Просто има времена, в които тежката категория се радва на повече боксьори, но има и времена, в които не е така. Преди време един фен ми каза: „Имаме криза в тежка категория и името на тази криза е братята Кличко.” От една страна, бях разочарован, че той говори такива неща. От друга обаче, бях щастлив, защото така исках да се говори още 10 г. Стиснах му ръката и му казах: „Благодаря за комплимента.” Да, ние доминирахме, брат ми Виталий вече се отказа, а аз продължавам сам, искам да обединя всички титли. Има още един пояс, който беше на брат ми – този на WBC. Сега Деонте Уайлдър взе тази титла. Искам да изляза срещу него, защото ще обединим титлите и няма да има въпроси кой е шампионът. Нормалните хора се объркват от всички тези съкращения – WBO, WBC, WBA, IBF, IBO. Има много пояси, много федерации, но за нормалните хора на улицата не е ясно и те се чудят кой кой е, кой е шампионът. Когато обединиш всички титли, няма съмнение кой е шампионът.
- В последните години с брат ви доминирахте в тежка категория. Имаше ли момент, в който се замислихте да се биете един срещу друг?
- Никога. Много пъти ни питаха дали няма да се бием, но ние обещахме на майка ни, че никога няма да го направим. Тя ни помоли. Каза ни: „Може да се боксирате, и двамата да сте боксьори. Не ми харесва, но щом вие искате. Но ми обещайте, че никога няма да се биете един срещу друг.”
- А ако все пак бяхте излезли, кой щеше да спечели?
- Брат ми.
- Вие сте се били като деца?
- Да, имали сме срещи. Той биеше, защото беше с 5 г. по-голям. Той беше на 15, аз на 10. Аз на 15, той – на 20. А след това аз на 20, той на 25. Беше по-тежък, по-висок. Нямаше как да стане. А и ние се обичаме като братя. Може да се караме, но няма да се сбием.
- Какво стана след последния ви спаринг?
- Счупих си крака. Бяхме на спаринг, и двамата мразехме това. Бившият ни треньор ни караше да излизаме един срещу друг на ринга. Не знам какво се случи. Бях на 16 и си счупих крака. След това решихме повече да не го правим.
- Как става така, че си чупите крака на бокс?
- И аз това се питах – как е възможно? Мисля, че това беше знак отгоре, който ни каза да не се бием помежду си, независимо какво се случва. Правили сме спаринги, били сме се в началото. Но е толкова емоционално, никой от нас не иска да се предаде, всеки от нас иска да покаже, че е по-добрият и по-силният. Имаше кървави моменти, аркади. А и си счупих крака. Не ме питайте как. Не съм го ритал, не беше кикбокс или ММА. Но просто стана.
- Колко най-много са ви предлагали да се биете с брат си?
- 100 млн. долара.
- Кой ви ги предложи?
- Дон Кинг.
- Повярвахте ли, че това е истинска оферта?
- Не. Той дойде и обясни: „Подпишете с мен и ще направим този мач. Ще ви направя богати.”
- А ако беше дошъл с парите или беше ги оставил в банкова сметка за вас?
- Не ме интересува. И 1 милиард не стигат за това. Даже нямаше да се замисля. Парите не са всичко в живота. Обичам брат си прекалено много. И двамата имаме инстинкт на убиец. Става много емоционално, както казах, беше кърваво.
- Наскоро станахте баща. Кое е най-голямото предизвикателство в това да сте баща?
- Липсата на сън. Сменям памперси, режа ноктите й, всичко, което трябва. Мога да съм бавачка, да съм майка, когато трябва. И да бия хора междувременно.
- Боксът е брутален бизнес. Замисляте ли се докога ще продължавате?
- Брутален е, ако сте опонент на Кличко. Може да е много тежко. Може да те наранят. Аз също съм имал контузии. Но това са странични ефекти от работата. Всеки ги има. И при вас има странични ефекти като радиоводещ. Гърбът може да ви боли от това, че стоите всеки ден. Главата може да ви боли от толкова говорене. Винаги има такива неща, каквото и да работите на високо ниво. В бокса е същото. Във всеки спорт, ако искаш да стигнеш най-високо ниво, трябва да правиш жертви.
- Жена ви Хейдън гледа ли бокс?
- След баща ми Хейдън е най-големият фен на Кличко. Тя познава бокса. Не знам защо и как, но тя разбира от бокс. Гледаме бъдещи опоненти и тя ми казва мнението си. И е точна в коментарите си. Не знам как, но усеща спорта. А освен това ме бие. Използва ме за боксова круша, а аз нищо не мога да направя. Казвам й: „Удряй колкото искаш.”
Превод: "7 дни спорт"
0
