Компанията Мичел&Нес оповести резултатите от проучването си за най-продаваните ретро фланелките в САЩ за 2014 г. Ето и разпределението по щати:

Алабама – Райън Сандбърг (Чикаго къбс 1984 г., МЛБ)
Във втория си сезон при „зверчетата” Сандбърг батира .314 с 200 хита, 19 хоумръна, 84 RBI, като печели и „Златната ръкавица”, и MVP на Националната лига.

Аляска – Уейн Грецки (ЛА Кингс 1992-93 г., НХЛ)
През 93-а „Кралят” класира ЛА за първи път на финал за купа „Стенли”. Преди слепите съдии да подарят титлата на Монреал с безобразните си отсъждания в края на мачове №2, 3 и 4 от серията.

Аризона – Пат Тилмън (Аризона кардиналс 2000 г., НФЛ)
Сезон по-късно Тилмън отказа да подпише с „чинките” тригодишен договор на стойност $3.6 млн. и замина да се бие в Афганистан. През пролетта на 2002 г. бе убит от приятелски огън.

Арканзас – Бо Джаксън (Чикаго уайт сокс, 1993 г., МЛБ)
През 1993-а Джаксън, който разделяше времето си между МЛБ и НФЛ, игра за първи и единствен път в бейзболните плейофи, но „белите чорапи” отстъпиха във финала на Американската лига на бъдещите шампиони Торонто.

Калифорния – Джо Монтана (Сан Франциско 1989 г., НФЛ)
Годината, в която Джо Куул обра всички възможни награди, а за капак метна пасове за 297 ярда и пет тъчдауна при победата на „найнърс” с 55:10 срещу Денвър на Супербоул XXIV.

Колорадо – Джон Елуей (Денвър 1994 г., НФЛ)
1994-а бе статистически един от най-слабите сезони на Елуей в кариерата му. Раздаде пасове за „само” 3490 ярда с 16 тъчдауна и 10 интерсепшъна, а с показатели 7-9 „мустангите” останаха далеч от плейофите.

Кънектикът – Винс Картър (Торонто раптърс 1998-99 г., НБА)
Привличането на Картър в Торонто промени завинаги историята на „раптърите”. От 1998 до 2001 г. те неизменно поставяха рекорди по посещаемост и дори успяха да стигнат полуфиналите в Източната конференция в първата година от новия век.

Делауеър – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)
Първият гард, избран директно от гимназията в драфта на НБА. Още на 18 Коби бе пратен от Шарлот в ЛА Лейкърс, спечели конкурса за забивки и даде началото на една легенда.

Окръг Колумбия – Кал Рипкин-младши (Балтимор ориолс 1993 г., МЛБ)
Годината, в която Рипкин остава единственият представител на семейството в тима. Баща му е уволнен като мениджър, брат му Били е трансфериран в Тексас, а Кал за малко не прекратява серията серията си от последователни мачове след като контузва коляното си при сбиване в мач срещу Сиатъл.

Флорида – Алонзо Морнинг (Маями хийт 1997-97 г., НБА)
Във втория си сезон при „горещите” Зо изведе тима до рекордните в историята му 61 победи в редовния сезон и финал на Източната конференция. Но там бе безпомощен срещу династията на Чикаго.

Джорджия – Дийон Сандърс (Атланта 1990 г., НФЛ)
„Праймтайм” изкара пет сезона при „соколите”, като играеше паралелно и в Атланта брейвс от МЛБ.

Хавай – Дийон Сандърс (Сан Франциско 1994 г., НФЛ)
В единствения си сезон за „найнърс” Сандърс бе избран за „Защитник на сезона” и прибра шампионски пръстен от Супербоул XXIX.

Айдахо – Мики Мантъл (НЙ Янкис 1951 г., МЛБ)
В годината на златния юбилей на Американската лига Мантъл е новобранец. Той започва толкова слабо сезона, че е пратен да се обиграва в дублиращия тим в Канзас Сити. Когато го качват обратно при големите сменя фланелката си от №6 на №7 и започва терора над питчерите.

Илинойс – Уолтър Пейтън (Чикаго 1985 г., НФЛ)
През 85-а Пейтън пробягва 1551 ярда, а „мечките” след 18 победи в 19 мача печелят единствения си Супербоул.

Индиана – Джони Юнайтъс (Балтимор 1970 г., НФЛ)
Покойният Юнайтъс блести с 14 тъчдауна и пасове за 2213 ярда по пътя към Супербоул V, където „жребците” печелят първата си титла.

Айова – Джо Неймът (НЙ Джетс 1968 г., АФЛ)
Година по-рано „Бродуей Джо” е първият куотърбек раздал пасове за над 4000 ярда в един сезон. През 68-а той хладнокръвно гарантира, че Джетс ще спечелят Супербоул III, а успехът на „реактивните” ускорява сливането на НФЛ и АФЛ.

Канзас – Рей Ничке (Грийн Бей 1966 г., НФЛ)
Ничке изкарва всичките си 15 професионални сезона при "опаковчиците", като печели пет титли, а през 66-а е избран в идеалния отбор на НФЛ.

Кентъки – Дейв Консепсион (Синсинати редс 1983 г., МЛБ)
Роденият във Венецуела шортстоп изкарва цялата си кариера при „червените”. Двукратен шампион, петкратен носител на „Златната ръкавица”, MVP на Националната лига през 1982 г. неговият №13 е изваден от употреба за вечни времена.

Луизиана – Стийв Глийсън (Ню Орлийнз 2006 г., НФЛ)
Глийсън блокира пънт за тъчдаун в първия мач на „светците” в „Луизиана сюпърдоум” след като ураганът Катрина замалко не разруши съоръжението. Статуя, увековечаваща постижението му, бе издигната през залата през 2012 г.

Мейн – Дейв Уинфийлд (Сан Диего падрес 1978 г., МЛБ)
Годината, в която за първи път „падретата” са домакини на Мача на звездите в МЛБ. Уинфийлд е единственият им представител в „Лятната класика”.

Мериленд – Кал Рипкин-младши (Балтимор ориолс 1993 г., МЛБ)

Масачузетс – Лари Бърд (Бостън 1985-86 г., НБА)
Бостън завършват редовния сезон с показатели 67-15, а Бърд е избран за MVP на финалната серия, която носи на „келтите” титла №16.

Мичиган – Бари Сандърс (Детройт 1993 г., НФЛ)
Относително слаб сезон за Сандърс с 1115 пробягани ярда и едва три тъчдауна. Но Детройт спечелиха титлата в НФК Централна с показатели 10-6.

Минесота – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Мисисипи – Лари Бърд (Бостън 1985-86 г., НБА)

Мисури – Ози Смит (Сейнт Луис кардиналс 1992 г., МЛБ)
През 92-а Смит открадва 500-ата си база, записва хит №2000, появява се в епизод от „Семейство Симпсън” и печели 13-ата си „Златна ръкавица” – рекорд, който не е бил по силите на нито един шортстоп в Националната лига.

Монтана – Роджър Стаубах (Далас 1971 г., НФЛ)
Носител на трофея „Хайсмън” през 1964 г. Стаубах служи четири години във Флотата, преди да се присъедини към „каубоите” и да стане два пъти шампион на НФЛ.

Небраска – Стийв Карлтън (Филаделфия филис 1976 г., МЛБ)
Четирикратен носител на наградата „Сай Йънг” Карлтън печели два пъти Световните серии, а през 1994 г. е приет от раз в „Залата на славата” в Купърстаун.

Невада – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Ню Хемпшър – Винс Картър (Торонто раптърс 1998-99 г., НБА)

Ню Джърси – Джо Неймът (НЙ Джетс 1968 г., АФЛ)

Ню Мексико – Ърни Бенкс (Чикаго къбс 1969 г., МЛБ)
На 16 август Къбс водят с девет победи на НЙ Метс и изглеждат сигурни дивизионни шампиони. Метс обаче печелят 37 от оставащите си 48 мача, а впоследствие – и Световните серии за първи път в историята си. 38-годишният Бенкс батира .253 с 23 хоумръна и 106 RBI.

Ню Йорк – Патрик Юинг (НЙ Никс 1991-92 г., НБА)
През 92-а Никс хвърлиха ръкавицата на първата династия на Чикаго булс. Полуфиналната серия в Източната конференция бе решена в полза на „биковете” в седем мача, а Юинг бе голямата причина да се проточи толкова.

Северна Каролина – Лари Джонсън (Шарлот хорнетс 1992-93 г., НБА)
През 93-а „стършелите” направиха плейофния си дебют, като победиха в първия кръг Бостън с 3:1 преди да бъдат спрени от НЙ Никс.

Северна Дакота – Фред Билетникоф (Оуклънд 1971 г., НФЛ)
В ера, в която всеки пас е авантюра, Билетникоф преви десет поредни сезона с поне 40 уловени топки. Шампион на Супербоул XI на негово име е кръстена наградата, давана на най-добрия уайд рисийвър в NCAA.

Охайо – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Оклахома – Дийон Сандърс (Далас 1995 г., НФЛ)
„Праймтайм” се присъединява към „каубоите” на 11 септември 1995 г., две седмици след началото на редовния сезон. За да го привлече Джери Джоунс измисля начин да заобиколи тавана на заплатите, заради което правилата са променени през пролетта на следващата година.

Орегон – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Пенсилвания – Рандъл Кънинхем (Филаделфия 1992 г., НФЛ)
Сезон `92 за „орлите” минава под мотото „Да спечелим заради Джероум” в памет на загиналия при катастрофа защитник Джероум Браун. Филаделфия се разминават с плейофите, но Кънинхем печели приза за „Завръщане на сезона”.

Роуд Айлънд – Лари Бърд (Бостън 1985-86 г., НБА)

Южна Каролина – Ози Смит (Сейнт Луис кардиналс 1992 г., МЛБ)

Южна Дакота – Уолтър Пейтън (Чикаго 1985 г., НФЛ)

Тенеси – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Тексас – Трой Ейкмън (Далас 1995 г., НФЛ)
Мнозина бяха готови да отпишат Далас като прекалено възрастни, но Ейкмън, Дийон, Емит Смит и Майкъл Ървин изведоха „каубоите” до титлата в НФК Изток и победа срещу Питсбърг на Супербоул XXX.

Юта – Карл Малоун (Юта джаз 1996-97 г., НБА)
„Пощальонът” се завърна със златен медал от олимпийските игри в Атланта, бе избран за MVP на редовния сезон и класира „джазмените” на първия им финал. Но Джордън&Co. нямаха спиране…

Върмонт – Карл Ястремски (Бостън ред сокс 1975 г., МЛБ)
Сезон на разочарованията за Ястремски. В Мача на звездите той заковава троен хоумрън в шестия ининг, но Американската лига губи с 3:6. А три месеца по-късно Бостън отстъпват на Сейнт Луис в Световните серии.

Вирджиния – Джон Ригинс (Вашингтон 1982 г., НФЛ)
В сезона на стачката „Дизелът” работи на максимални обороти. След 610 ярда в плейофите (включително 166 ярда на Супербоул XVII) Вашингтон са шампиони.

Вашингтон – Стийв Ларджънт (Сиатъл 1985 г., НФЛ)
За 14 години при „морските ястреби” Ларджънт играе седем пъти на „Про боул”. Когато спира с футбола държи рекордите за уловени пасове (819), ярдове (13 089) и тъчдауни (100).

Западна Вирджиния – Пол Молитор (Милуоки брюърс 1982 г., МЛБ)
12 години след преместването им от Сиатъл „пивоварите” печелят титлата в Американската лига, но отстъпват с 3:4 на Сейнт Луис в Световните серии. Молитор батира .302 в редовния сезон.

Уисконсин – Коби Брайънт (ЛА Лейкърс 1996-97 г., НБА)

Уайоминг – Лу Гериг (НЙ Янкис 1932 г., МЛБ)
Наречен „Железният кон” Гериг печели шест пъти Световните серии, Тройната корона през 1934 г. и е първият в историята на МЛБ, чийто номер е изваден от употреба. Умира по-малко от месец преди да навърши 38 г. покосен от амиотрофична латерална склероза (АЛС).