Най-изявената българска волейболистка през последното десетилетие Ева Янева навърши 30 г. в края на миналата седмица и е време за равносметки. През годините тя се утвърди като класен състезател в Европа и бе лидер на националния отбор. Сега отново е част от тима и се готви за участие на поредно европейско първенство. Пред "7 дни спорт" Янева говори за годините във волейбола, за трудностите в живота и за семейството.
- Казват, че юбилеите са време за равносметки. Ти какви равносметки си правиш?
- Мисля си, че най-доброто в живота ми тепърва предстои. Вече гледам по малко по-различен начин на живота. С годините се натрупва опит както в спорта, така и житейски. За добро или лошо, минах много тежки периоди в моя живот. Радвам се, че сега имам възможност да посрещна 30-ия си рожден ден. Този опит до голяма степен промени и моя мироглед. В спорта тези 20 години на игрището определено ми помагат.
- Отново играеш за България. Променят ли се през годините емоциите от това да си в националния отбор?
- Емоциите определено се променят. Когато ме повикаха за първи път на 18 г., беше някаква еуфория. Сега чувствам повече сигурност и стабилност, по-осъзната съм, но чувствам същото щастие, както на 18
- Как виждаш отбора през тази година? Първият турнир за лятото (б.а., Европейските игри) не бе много успешен.
- Не мога да дам оценка на какво ниво сме. Трябва да гледам с оптимизъм към това, което предстои, да се тренира с усмивка. Всеки може да греши и да загуби и от тези неща трябва да се извлече полза. Специално на младите желая много, много късмет, да се подкрепят, да си дадат време и да играят с удоволствие.
- Имала си и не толкова положителни емоции в националния отбор.
- Определено съм си научила урока. Всеки прави грешки и минава през трудности в живота си. Това вече е зад гърба ми. Сега гледам напред с усмивка и гоня целите си.
- Игра в Русия, Франция и Япония на клубно ниво, а сега предстои ново дълго пътуване (б.а., Китай). Това ли е най-хубавото от кариерата на един спортист?
- Да, това е доста приятна емоция. Разбира се, човек трябва да харесва промяната и да знае, че ще е далеч от семейството. На мен винаги ми е било най-тежко да съм далеч от родителите си от сестра си и племенниците. Интересно е, защото научаваш нова култура, нов вид волейбол, нови методи на работа. Всичко това те обогатява като човек и спортист и се стремя да извлека максимална полза от всичкото това нещо.
- Как се съгласи на последната авантюра - Китай, и какво очакваш от месеците или годините, които ще прекараш там?
- Дай Боже да са години (смее се). Китай е много интересна дестинация. В последните години там привличат много европейски и други чужди спортисти. В нашия отбор ще има американка, която е олимпийска шампионка. Опитват се да развиват китайския волейбол. Дори пращат свои състезатели в Европа, за да гледат и да се учат. За мен това е доста хитро решение, което може да им помогне. Доколкото знам, китайското първенство е доста тежко, защото се играят по два мача на седмица. Горе-долу се копира европейският начин на игра, защото тук с вътрешното първенство и европейските турнири пак стават по два мача на седмица. Няма да е леко, защото отборът ни ще гони първото място. Може да ме притеснява само физическото ми състояние. Ако там няма проблеми, мисля, че всичко ще е наред.
- Ще ти помогне ли престоят в Япония да свикнеш по-лесно на новото място?
- Да, определено. В Япония прекарах страхотни 8 месеца. Предполагам, че в Китай няма да е много по-различно като обстановка.
- Къде си се чувствала най-добре през годините и къде би останала да живееш след края на кариерата си и да създадеш семейство?
- Най-добре се чувствам във Франция. Това ми е като втори дом. Там израснах като човек и състезател и имам много приятели.
Франция е най-близко до сърцето ми
За бъдещето гледам да не правя планове, защото те много често не се сбъдват. По-добре човек да се нагажда към ситуацията.
- Има ли нещо в кариерата ти, за което съжаляваш, и какво още остава да постигнеш?
- В спорта определено участие на олимпийски игри е една от мечтите ми. Сега най-близката ми мечта е да се представим достойно на европейското първенство. За разочарования не се сещам и като цяло гледам да забравям лошите моменти.
- А колко ти е взел волейболът в личен план?
- Волейболът ми е дал много - това, което съм като човек и спортист, и възможностите, които съм имала и в момента имам пред себе си. Не мога да кажа, че ми е взел нещо.
- За какво мечтаеш в живота?
- Искам един ден да имам свое семейство с достоен мъж до себе си и дечица. Това е една от големите ми мечти.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
0
