Преди игнорирах 70 000 зрители на стадиона, а сега се притеснявам от 5 души снимачен екип

Тя има всичко в спорта. На път е да постигне много и в управлението му. Тя е най-влиятелната жена в България, според проучване, проведено наскоро. И въпреки всичко най-най-най, което е била и което  е в момента, тя продължава да бъде все така земна и лъчезарна като събеседник. Стефка Костадинова прие „Меридиан Мач“ в офиса си в БОК, за да разкаже за вече 10-те си години в управлението на спорта, за това какво означава „най-влиятелна жена“ и какви са малките й слабости като съпруга и майка.

- Социологическо проучване, поръчано от предаването „На кафе“, наскоро ви определи като най-влиятелната жена в България. Поредно голямо признание за вас. На какво го отдаване – на това, че хора ви помнят като велика шампионка, с работата ви като ръководител или с това, че сте популярен медиен образ?
- Комплексни са причините според мен. Тези, които помнят златните години на българския спорт, знаят и успехите ми и са се вълнували с тях. Работата ми като президент на БОК и преди това като заместник председател на ДАМС и в Министерството на спорта също е дала отражение. Това, че често се появявам в медиите също няма как да не повлияе на хората.

- Какво според вас значи да си влиятелен?
- Когато създаваш някакви ценности, добродетели у хората или пък начин на поведение – това може би значи да си влиятелен. Говорим за позитивно влияние. Аз не правя нещата, защото искам да съм влиятелна и популярна. Ти правиш нещо и хората или те приемат, или не. Не го правя със съзнанието, какво ще кажат хората и медиите след това и дали ще съм на върха в една подобна класация за най-авторитетни жени. Просто така смятам за редно и го правя. Истинска съм, не играя, и това се харесва на хората. Радвам се, че те са останал позитивни, защото българският народ много се измъчи през тези последни 20 години, преживя много катаклизми. България е малка страна, но с много качествени хора. Има и други жени, които заслужават не по-малко от мен това признание, но те не са така популярни и хората не ги забелязват. Но те са тук и са също толкова добри в работата си. Хората или те приемат такъв какъвто си, или не. Може да правиш най-хубавите неща за родината си и пак да не си харесван. Аз съм истинска и  гледам хората в очите. Когато излизам навън, ме спират и говорим за миналите ми успехи, за проблемите сега. Помагала съм с каквото мога на близки и не чак толкова близки хора. Когато обаче не мога да изпълня даден ангажимент, не го поемам.

- Тази класация е и признание за спорта в България, защото вие сте пред хора от телевизията, от политиката, от шоу-бизнеса, киното и театъра. Говорим за Ани Салич, Лили Иванова, Кристалина Георгиева и Стоянка Мутафова, които допълват топ 5 на най-влиятелните жени. Всъщност, опишете с по едно изречение всяка една от тях?
- Ани Салич освен, че е отличен водещ на новини, тя е с добронамереното изражение от екрана, което те грабва. Освен това прави и много благородни каузи, което хората оценяват.

- Лили Иванова?
- Велика, велика...Тя е една история. Аз съм израснала с нейните песни. И до ден днешен тя има уникален глас и никога не може да бъде забравена.

- Кристалина Георгиева?
- Тя е новото, свежото лице в българската политика. Не я познавам лично, но начинът, по който се справи на изслушването за еврокомисар, е възхитителен. По принцип нейното място бе тук, в България, за да помага на държавата. Но така са се стекли нещата, че трябваше да я викат от Световната банка, за да спасява положение и тя се справи блестящо. Стоянка Мутафова пък е легенда в театъра и киното. Аз съм й огромен фен... Според мен всяка една от тези жени заслужава също да е на първо място.

- Смятате ли, че младото поколение, родено през 90-те години, знае например коя е Стефка Костадинова, какви постижения е имала, какви трудности – как е тренирала с гипсиран крак, как е тръгнала от 166 см в зала „Фестивална“, за да стигне 209 в Рим...
- Не е нужно младите да знаят през какви трудности съм минала. Те са съвсем различно поколение, имат нови предизвикателства – имат компютри, лаптопи... Не е нужно за знаят колко пот и кръв е хвърлила Стефка Костадинова, за да стигне световните и олимпийски върхове. Те обаче трябва да знаят едно нещо – не влагат ли всичко от себе си в това, което вършиш – независимо какво е то и в каква сфера – няма да успеят. Това трябва да знаят, другото не. И още нещо – да намерят човек, който да ги подготви в това, в което искат да се реализират. Човекът до теб е много важен. И да си обичат работата. Спортът е моят живот. Вярвала съм, искал съм да стана шампионка през цялото време. Вярвала съм и на треньора, който мо е подготвял, имала съм свръх амбицията да успея, винаги съм си казвала „Ти можеш!“ преди всяко състезание, преди всеки скок. И така успях. Но после идва по-трудното. Да задържиш нивото. Аз съм шампионка, но от следващия ден почвах от А и Б. Няма място за лежане на стари лаври. Големият е голям, когато може да се завърне на върха, където е много ветровито, след тежки ситуации. Имала съм счупване на крака, спадове, тягостни моменти. Освен това родих през януари 1995-а и на следващата година бях олимпийска шампионка. Майката му е, когато тръгнеш да падаш надолу, да намериш сили да се върнеш по пътя към върха. Това го могат само големите.

- Всеки човек си има кусури за дялане, няма перфектни хора. Какви са например недостатъците на Стефка Костадинова като съпруга.
- Банално е, но ще го кажа – не мога да готвя. То така е – човек, когато е толкова ангажиран, не може да обърне повече внимание на типично женските неща в къщи.

- От тук и следващият въпрос: А недостатъците ви като майка?
- Пак това – липсата на достатъчно време за сина ми, въпреки че това едва ли е недостатък. От толкова ангажименти, понякога наистина не мога да го видя. Той обаче е много свястно момче, вече порасна, сега януари ще стане на 16 години и вече може да прави много неща сам без това коя е майка му или кой е баща  да му помага.

- Вече 10 години сте в управлението на спорта. През 2000-а станахте зам.председател на ДАМС и кариерата ви оттам насетне върви нагоре...
- Да, вече 10 години съм в администрацията на спорта. Това е голям опит, но и има още много какво да уча. Най-важното е обаче, че никога не съм искала да надскоча себе си. Човек не трябва да се опитва да бъде такъв, какъвто не е. Много е важно и да имаш близки и добронамерени приятели, коио да ти показват грешките. Аз тяхното мнение слушам, а не на другите, които не ме познават.

- Винаги сте казвали, че първият ви съпруг и ваш треньор Николай Петров ви е изградил като характер, като спортист и като майка. Какво допълни сегашният ви мъж Николай Попвасилев?
- О, много неща. Знаете че, в спорта спойката между състезател и треньор е много важна. Затова и ние бяхме най-добрият тандем в леката атлетика с Николай Петров. Но спортът е до време. След това трябва нов живот, нов характер. Този тип характер - „Бий, за да те уважават“ - много често в живота не върви. В много моменти трябва да си малко по-толерантен, по спокоен. Трябва да контролираш емоциите си. Точно на това ме научи сегашният ми мъж. Даде ми спокойствие.

- И може по-голяма сигурност...
- Да, това е точната дума – сигурност. Една жена обича да се чувства уютно, сигурно. А и той е такъв тип характер – не обича шума около себе си. Както виждате и сега не се появява по светски събития и не иска да е под светлината на прожекторите. Заедно сме от 12 години и се разбираме много добре.

- Кой друг мъж е много важен за вас?
- Дядо ми Илия. Той винаги беше плътно до мен като малка – в училище, на тренировките и на състезанията. За жалост почина и не успя да ме види как се реализирам след спорта. Да види правнук си как расте и става голям мъж. Много ми липсва и сега.

- Казва ли сте, че като спортист са ви гледали като цвете в саксия – за вас се е грижил цял екип от треньори, мениджъри и лекари, а вие е трябвало да мислите само за спорт. Сега вие като ръководител  успявате ли да отгледате вашите „цветя“, за които се грижите?
- Мисля, че хората, които работят с мен, са добре обгрижвани. Най-важното нещо е да им осигуря спокойствие и второто – да имат самочувствие.

- След спорта хората видяха и другата ви страна – като красив модел, който често се появява на кориците на известни модни списания и прави много фотосесии...
- Може би моята дисциплина – скока на височина, спомогна да имам добра фигура и след спорта.Но истината е, че много се притеснявам, когато ме снимат. Аз съм скачала на стадион пред 70 000 зрители и съм ги игнорирала, дори може да се каже, че не съм ги забелязвала, а сега се притеснявам от екип от 5 човека, който ме снима.

- Коя е любимата ви корица на списание с ваше участие или пък любимата фотосесия?
- Пак казвам – като всяка жена, която иска да изглежда красиво, и аз се лаская, когато ме канят за фотосесии, но много се притеснявам, защото това не е моето амплоа. Може би тези фотосесии са били един вид отърсване от напрежението, от стреса, свързан с работата ми... Не мога са кажа коя е любимата ми снимка или фотосесия. Може би корицата на списание „Grazia“ от януари 2009-а... Да, тя е една от любимите ми, наистина.

- Със сигурност много спортисти са въздишали по вас, когато сте била състезателка. А вие имали ли сте мъж -  лекоатлет или друг спортист - който ви е харесвал с телосложението си, с патетичността си?
- Карл Люис и Сергей Бубка. И двамата бяха уникални. Люис освен красив атлет бе историята на спорта, един гений. Бубка пък е просто уникат, това казва всичко. Иначе от другите спортове харесвах най-много Майкъл Джордън.

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, МЕРИДИАН МАЧ