Легендата на Рома Франческо Тоти отбеляза своя гол номер 300 за клуба точно 7686 дни по-късно, след като отбеляза своя първи гол за "вълците". При това в същата врата на "Олимпико", отново при равенство и отново в Серия "А" - 1:1 с Фоджа на 4-и септември 1994 г.,  2:2 със Сасуоло на 20-и септември 2015 година.

Цифрите на феномена от Рим са невероятни - 590 мача в Серия "А" - 244 гола, 745 мача за Рома - 300 гола в рамките на 21 години. Само една фланелка, един отбор, една любов от началото до края. Символът на "вълците" има едно име (Тоти), което ще остане вечно, подобно на родния му град.

Последният му гол го чака дълго и бе отбелязан от засада, но големият шампион не се зарадва, а изглеждаше тъжен. Дали е защото все по-рядко е на терена или просто защото любимият му тим не водеше в резултата. Истината е, че през последните повече от две десетилетия се случиха множества промени, но Тоти и Рома бяха и остават едно. Всеки свързва "джалоросите" с тяхната десетката, който пък е асоцииран по целия свят с Рома.

Тъкмо бяха въвели три точки за победа в калчото и правилото да не може вратаря да хваща топката с ръце, след като е върната към него от съотборник. Цяла Италия пък все още се питаше как успяха два месеца по-рано идолите на "Скуадра адзура" Франко Барези и Роберто Баджо да пратят топката в посока космоса на финала на световното първенство в Пасадена (Лос Анжелис).

Някои от нас в онзи септември беше дете, друг момче, а трети дори не бяха родени, най-вероятно. Едно нещо обаче остана на неговото място от този септември 1994 година, като не мръдна и с милиметър, а само стана все по-добър и сладък, като най-хубавите вина. Младото 18-годишно русо момче тогава вкара своя първи гол в Серия "А" с екипа на Рома, а на пейката бе Карло Мацоне, който веднага бе разбрал, че има истински диамант в състава си. Даниел Фонсека свали топката, а Тоти с левия крак прати топката в мрежата и полудя от радост. Едва ли някой можеше да си представи историята, която щеше да напише това момче. Тоти първо извоюва титулярно място, след което стана лидер, след което капитан, след което играча с най-много мачове и най-много голове, което окончателно му определи прозвището легенда на Рома.

7686 дни по-късно от този 4-и септември 1994 година, 21 години след това Тоти вкара своя гол номер 300 в кариерата си за Рома. С една фланелка, разбира се неговата, тази, която се превърна в неговия живот. Тази, която го превърна в легенда. Не беше лесно да се превърнеш във Франческо Тоти, но много по-трудно бе да останеш предвид тежките моменти и критиките. Всички, които говореха, че в Рома няма да спечели нищо или ще е много по-малко от това, което заслужава с таланта си. "Отиди на север при раираните (Милан, Ювентус, Интер) и си гарантираш титлите" или "Приеми поредното предложение на Реал Мадрид и стани галактико", му казваха и го съветваха.

Тоти обаче никога не е искал да чуе някакви причини или някой друг освен своето сърце. Неговото място беше в Рома, неговата съдба - фланелката с №10 и капитанската лента. Разбира се, имаше много тежки и сиви дни. Победи, загуби, радости и болка. Но, той винаги беше там, като капитан. Като римлянин и истински романист.

Винаги в бурята готов да отговори на критиките по негов си начин. На футболния терен. Дори и днес, най-вече днес на 39 години, които ще навърши след няколко дни. Много негови връстници отдавна закачиха бутоните на стената и станаха треньори, телевизионни водещи или гледат мачовете в хола на дивана. Много, но не и Франческо Тоти. Тази година няма да е лесна за него, а може и да бъде последната. Предвид факта, че Един Джеко пасна на тима и дава все по-малко пространство за изява на този страховит "старец".

Въпреки това харизмата на лидер остава и ще бъде вечна. Харизмата на лидер, който с гола си вчера вече е на кота 300 попадения с един отбор, със същата фланелка, неговата фланелка. На Леонид му бяха нужди 300 спартанци, за да напише историята. На Тоти му бяха нужни 300 гола, всички с една единствена фланелка.