Лятото бе много кратко за родния футбол, но за един от националите бе прекалено дълго. Бе повече, дори безкрайно дълго за Владимир Гаджев. Един от най-добрите халфове в страната през последните пет-шест години не поднови своя договор със "сините" след злополучния финал с Черно море. Ръководството не му предложи такъв, но и той имаше нужда да замине зад граница и да се отдалечи от тежката обстановка на "Герена" след провалите и неволите през последните години, като бе обявил, че не иска да остава още преди това.
Така започна над 100-дневното лято. Множество мениджъри лъгаха, заблуждаваха и искаха мандати от Гаджев, за да му намерят по-добро бъдеще. Такова за каквото той самият мечтае от няколко трансферни прозореца, но все оставаше верен на "сините" по една или друга причина. Често бе обявяван сред основните виновници от голяма част от феновете, ръководители пък се оправдаваха след поражение, че не е лидер за отбор като Левски и това се виждало в големите мачове.
Никой обаче не е оспорва футболните му качества. Халф като него в актуалната ситуация на родния ни футбол е богатство за всеки тим. Не случайно е твърд титуляр вече 3-4 години в националния тим на България при Любослав Пенев и Ивайло Петев.
Съдбата не бе благосклонна към него през последните месеци и след като отказа няколко оферти, накрая остана без такава, която да го задоволява. "Искам да съм щастлив. Няма как да играя футбол, ако не се чувствам добре. Парите не са най-важното", коментира решенията си пред Sportal.bg Гаджев преди няколко седмици.
"Гаджев е наш юноша. Дал е много на Левски и ако не си намери отбор, винаги може да се върне при нас", заяви Георги Иванов-Гонзо, който е в отлични отношения с Гаджев.
Странно или не, Левски и Гаджев си подадоха ръка. Само няколко месеца бяха минали, а на "Герена" не бяха пристигнали по-добри играчи, започнаха да играят юноши, но излезлият от съблекалнята като капитан Гаджев се върна със статут на една от многото опции пред Стойчо Стоев. Той отказа да вземе капитанската лента от Веселин Минев, който стана капитан след напускането на № 45.
Проблеми в състава принудиха треньора на "сините" да заложи на Гаджев в официален мач срещу "черната котка" от последните години на клуба - Берое, след едва няколко тренировки. Трениралият лятото индивидуално със Септември (София) или юношите на клуба полузащитник бе пуснат да играе зад нападателя Умар Диаби, а не на своята позиция пред защитата. Причината е ясна. - има хубав удар, техничен е и може да изработи последното подаване, а същото така няма бързината и силата да противодейства на съперниците без подготовка. Гаджев не бе посрещнат с много овации при излизането му на терена, но с раздаването си, футбола, който показа, и особено след своя гол №28 за Левски, който прекъсна серията от девет мача без допуснато попадение в София на "заралии", си върна отношението към него от най-добрите му дни.
Раздаването му за всяка топка до напускането му в 65-ата минута, когато стадионът го изпрати на крака с аплодисменти, Гаджев остави душата си. Върна си усмивката, желанието за игра и даде самочувствието на "сините", че с подобна игра могат да мечтаят за нещо сериозно.
Този Гаджев има нужда от Левски, а "сините" имат нужда от играч с неговите качества, за да помогне на малките да израснат и с останалите лидери да направят боеспособен състав. 28-годишният техничар има вече 203 мача за Левски и намери ли вътрешното спокойствие в себе си и желание за игра, като престане да мисли трансфер зад граница, който му бе фикс идея, самият той ще се изненада колко по-добър ще бъде и как отношението към нещо ще се промени на 180 градуса.
Снимка: Емона Цончева, Sportal.bg