Инна Ефтимова е една от най-добрите спринтьорки на България. От 11 години се занимава професионално с лека атлетика в дисциплините 60 м, 100 м и 200 м спринт. Тя е многократна републиканска шампионка на открито и в зала, сребърна и бронзова медалистка за девойки старша възраст. Тя притежава рекорд в зала на 60 м старша възраст - 7.30 сек. Участвала е на Олимпиадата в Пекин на двата спринта. Друга нейна страст е рисуването и изкуството, което практикува в свободното си време. Завършила е колеж по изобразителни изкуства, а в момента завършва „Графичен дизайн“ в НБУ.
Разкажи ни как започна да се занимаваш с лека атлетика?
Като ученичка бях много енергично дете и учителите винаги ме избираха да се състезавам за отбора на училището. Участвах в различни спортове и това ми носеше удоволствие. Мразех да губя, затова не се случваше често. Учителката ми по физическо забеляза, че имам нужния спортен хъс и побеждавах дори момчетата на бягане. По същото време моят брат Мирослав Ефтимов тренираше лека атлетика. Аз ходих заедно с него да гледам тренировките, а по-късно и да тренирам. Спомням си как гледах през прозореца, когато заминаваше на състезание и казвах на майка ми, че искам и аз да се състезавам. Така започна и любовта ми към атлетиката.
Кое определи това да си спринтьорка, а не например копиехвъргачка?
Като ученици всички атлети се състезаваха в многобой. Сборът от точките в дисциплините определя класирането по медали. Опитала съм от всички дисциплини, но още от малка се представях най-добре в спринта, а и моето желание беше да бъда спринтьорка. Първото ми състезание беше в 6-ти клас, на което взех и първия си медал - сребърен на многобой. Спомням си, че въпреки медала, бях разочарована, че не съм първа. На следващия ден спечелих спринта на 60 м.
Какво за теб е спринтът?
Спринтът за мен е "черешката на тортата". Голяма доза адреналин, без която не мога.
А, леката атлетика?
Леката атлетика за мен е начин на живот.
Спортът учи, но и взима? Теб какво те научи и какво ти взе?
Спортът ме научи на много неща и ме изгради като човек. Още от малка знаех кое е правилно за мен и от какво трябва да се лиша, като с годините ставах все по-педантична в това отношение. Даде ми възпитание, което не можеш да получиш по друг начин. Научи ме да се боря с всички препятствия в живота и ми даде увереността, че всеки труд се възнаграждава. Научи ме да съм търпелива, за да мога да стигна до крайната си цел успешно. Единственото, което може да се каже, че ми е взел спорта, са контузиите. Няма професионален спортист без контузи. Ако някой ми беше казал, че кариерата ми ще мине през счупвания, скъсан мускул и многократни разтежения не бих се отказала от чувството, когато си най-горе на стълбичката и звучи българския химн.
Намираме те на лагер в ЮАР, където се подготвяш за този сезон? Как стана така, че замина за Африка?
В ЮАР съм с моя треньор Роберто Бономи, при когото се подготвям вече втора година, като преди това 4 години сме правили съвместни лагери. За ЮАР заминах с помощта на „Еврофутбол“, за която съм много благодарна. Вие сте единствените и които подпомагат младите спортисти, за което ви адмирирам сърдечно. Хубаво е, когато имаш подкрепа и труда ти се оценява, а за младите е стимул да продължават напред.
Разкажи ни как протича един твой тренировъчен ден там?
Сутрин ставам в 7.30 часа, закусвам в 8 часа и в 10 е първата ми тренировка, която продължава до 12-13 часа според работата. Следва обяд и възстановяване като масаж или криотерапия. Следобед правим втора тренировка около 16-17 часа, която продължава 1.30-2 часа, отново възстановяване и вечеря. Вечер гледам да си лягам рано, за да мога да се възстановя за следващия ден. Чета книга или гледам филм, като в повечето случаи, са на тема спорт.
Има ли други световноизвестни лекоатлети, с които се готвиш там?
В момента в Потчеструм заедно с мен тренират олимпийската шампионка в скока на височина Анна Чичерова, европейските шампион на 400 м Павел Маслак, Карим Хюсеин и Сузана Хейнова, целия национален отбор на Франция, щафетите на Швейцария за Олимпиадата в Рио.
Това помага ли ти или ти пречи?
Обстановката тук е страхотно мотивираща. Възхищавам се на всички атлети и отдадеността им към атлетиката. На пистата всички сме като едно семейство. Работи се много професионално, което ме карам да се чувствам щастлива, че и аз съм част това.
Разкажи ни някоя интересна история от лагера ти в ЮАР или какво те впечатлява там – обичаи, хора, време?
Имах възможността да отида на сафари и да се докосна до животните в нормалната им среда. Дори погалих малки лъвчета - уникално преживяване, което остава за цял живот. Местните хора са много мили и всеотдайни. Свикнали са със спортистите тук и ни заговарят и пожелават успех. Спокойно е и времето е винаги хубаво. Какво му трябва повече на един спортист?
Кажи ни какви са твоите цели тази година?
Моите цели за тази година са финал на Европейското първенство в Холандия, покриване на норматива за Олимпиадата в Рио и, живот и здраве, достойно представяне там.
Реално ли е да постигнеш норматива за Олимпийските игри?
Постигането на норматива за Олимпиадата е напълно реално. Имам два олимпийски норматива зад гърба си и не смятам, че този ще е проблем.
Колко реално е една стотна?
Една стотна не може да се види с окото, дори мигването е по-дълго. Затова времето се измерва електронно.
Какви са целите на този лагер в ЮАР?
Целите за настоящия лагер са да направим една добра основа от скоростна издръжливост и сила, на базата на която после ще изграждаме бързината и техниката на бягане.
Какво подобрява в твоето бягане Бономи?
С Бономи главно работим върху техниката на бягане със специфични упражнения. За един изграден състезател като мен техничното бягане е разковничето към подобряване на резултата.
Не можем да не споменем и въпросът с допинга и забраната на руските атлети да участват на Олимпиадата в Рио де Жанейро? Справедливо ли е според теб това?
Според мен тази забрана ще претърпи промени. Не вярвам, че ще има Олимпиада без Русия. Това е като да се раздадат предварително някои от медалите. От друга страна съм съгласна да има наказани, но не смятам, че това наказание трябва да е за целия отбор, а само за провинилите се.
Какъв късмет ти се падна тази година?
Тази година ми се падна здравето и не мога да бъда по-щастлива. Според мен това е най хубавият късмет.
С какво да завършим това интервю – може би с нещо като обещание...?
Ще дам всичко от себе си тази година, за да постигна това, което желая. Научих доста през годините и смятам че вече знам какво ми е нужно. Надявам се само да се запазя здрава, всичко друго е въпрос на време. Мотивирана съм и работя усилено всеки ден, всичко друго е на заден план. А колкото до обещанието - смятам да добавя още една Олимпиада в кариерата си - три за щастие (бел. ред. усмихва се).
Снимка: Емона Цончева, Sportal.bg