Събота, 18:30. Тренировката на мъжкия национален тим по волейбол току-що е приключила, след малко започва контролата на "Б" отбора с Тунис. Пламен Константинов излиза от зала "Христо Ботев" да дръпне един фас, преди да се върне на игрището, където 12-часовият му работен ден продължава. Забелязваме, че волейболистът беглец Николай Пенчев не е в отбора. Достатъчно основателен повод да попитаме Константинов какво се случва.
- Г-н Константинов, има ли развитие ситуацията с Николай Пенчев, в средата на миналата седмица той ви помоли да го освободите от отбора за цялото лято?
- Ники дойде при мен днес и говорихме. Каза ми, че си е починал, размислил е и във вторник го чакам на тренировка.
- Защо чак във вторник?
- Защото има някакъв медицински проблем за решаване. Нещо със зъбите, ще му слагат имплант, ако не се лъжа.
- Пенчев минава за ваш любимец. Какво почувствахте, когато той ви каза, че е дотук - изненада, страх...
- Изненадах се. Не съм очаквал такова нещо в такъв момент. Абсолютна изненада, да...
- Някога имали ли сте проблем с комуникацията?
- Не сме имали. Николай не е приказлив. Напротив - каквито и проблеми да има, той ги носи в себе си. И според мен това го натоварва.
- Чували ли сте го да псува?
- Е, всички теглят по една (усмихва се). Но той наистина събира прекалено много в себе си.
- А това, че тази година и братята му са в отбора, промени ли го? В психологически план ситуацията е нова за него.
- Това няма отношение. Със сигурност му е по-приятно тримата да са заедно, отколкото да не са.
- Ако Пенчев не беше размислил, федерацията щеше ли да го накаже?
- Аз съм против това да държиш някого насила в залата. Но когато си се хванал на хорото, нямаш право да се отказваш. Имаше такава ситуация с Георги Братоев на олимпийската квалификация през януари. И аз прецених, че не мога да залагам на такъв състезател. Представете си следващата година му прищрака нещо и каже "Не искам вече". Тогава какво правим? Затова сега му казах на Ники (Пенчев), че според мен той трябва да изиграе хорото докрай. Защото ние сме обединени около една идея - през 2018 г. България е домакин на световното първенство, започва нов олимпийски цикъл. И аз искам да знам, че мога да разчитам на тези, които приеха да вървим заедно напред. Не може иди ми - дойди ми. Не е правилно. И в така ситуация федерацията може да предприеме някакви действия.
- И вие ще подкрепите тези действия?
- Не бих подкрепил насилственото задържане в залата. Но тези момчета трябва да са наясно, че националният отбор е и голяма отговорност.
Не е само да ти се радват феновете
- Още повече българската публика инвестира много любов и много надежда точно в този отбор - не във футболистите, не в баскетболистите, а именно в Ники Пенчев и останалите момчета.
- Има го това нещо. Абсолютно и безспорно! Има отговорност пред феновете, пред обществеността, но и пред държавата. Не бутайте само федерацията напред. Знамето и гербът са едната страна, от другата страна е държавата, която плати 5 млн. лева, за да сме домакини на световното първенство. Защо? Защото има отбор с Цветан Соколов, с Ники Пенчев, с Тодор Скримов, с Виктор Йосифов, с Теодор Тодоров... Тоест инвестира и в отбора. Ако го няма отбора, държавата ще каже: Господа, за какво да ги даваме тези пари? И затова, когато някой от играчите каже "I'am sorry, нещо ми е криво", не е правилно.
- Имаше ли някакви симптоми, че Пенчев ще каже точно това?
- В интерес на истината, не. Имаше изнервеност, но изнервеност винаги има след края на клубните сезони. Свършило е първенството, получава се едно психологическо отпускане в главата, а на следващия ден трябва пак да превключиш на скорост, защото започва подготовката с националния отбор. Това е проблемът на Световната лига. В мачовете адреналинът те държи, но тренировките са мъка.
- Вие навремето като играч усещахте ли го?
- Живял съм го това нещо и го знам. Абсолютно ги разбирам и затова последните години за Световната лига винаги избирахме да играем във Варна.
- Защо?
- Заради морето, което психически им действа някак си отпочиващо. Нали разбирате - продължавам да играя, но съм и на море.
- А в София как е?
- Доста по-тежко. Но това лято е така, нямаме домакински мачове в Световната лига и се готвим тук за гостуванията.
- Покрай особения случай "Пенчев" замислихте ли се за привличането на психолог в екипа?
- Не съм против психолозите по принцип, лично на мен тази наука ми е интересна, но ми се струва, че като манталитет не сме стигнали до фазата да работим с психолози. Ние не сме някое развито западно общество и все още асоциираме психолога с психиатър
Ако предложа на един български състезател да говори с психолог, той веднага ще си помисли, че според мен не е добре с главата. За да има ефект от работата с психолога, хората трябва да вярват. Не вярват ли, няма да има никакъв ефект.
- На вас като треньор сега ли ви е по-лесно, или миналата година, когато отборът беше пълен със звезди?
- Би трябвало сега да е по-лесно и на състезателите, и на мен. Най-вече заради това, че със сегашните не съм играл. Това е много важна разлика. За един треньор е наказание да ръководи хора, с които е играл. Не е лесно, защото малко или много те са го виждали и в друга светлина.
- Искам да насоча вниманието ви към друга тема, която наскоро ви въвлече в медийна престрелка - клубовете със "селски манталитет", които не искат да участват в европейските турнири. Съжалявате ли, че го казахте по този начин?
- Не съм търсил да обидя никого и не съм конкретизирал. Казах го общо.
- Но всички отбори, които няма да играят в Европа наесен, се припознаха.
- Да, очевидно някои клубове са се засегнали. Съжалявам - не беше самоцелна нападка. Защо го казах? Първо, след по-малко от две години в България имаме световно първенство по волейбол. Нали искаме да сме в елита на света? Как ще стане, когато не даваме възможност на състезателите, от които очакваме нещо в националния тим, да се развиват в мачове на високо равнище? Ние искаме, ако може нищо да не правим, да не полагаме никакви усилия, но между другото да станем световни шампиони. Ами няма да станем! Второ - не съм съгласен с тезата на "7 дни спорт", че европейското участие е само разходи и нищо друго. Не може най-големият спортен вестник да твърди такива неща.
- Извинявайте, но на Марек какво му даде участието в Шампионската лига последния сезон? Станаха пети в България.
- Преди това обаче спечелиха четири поредни титли на България, защото играеха волейбол на друго ниво в Шампионската лига. Без да имат уникален отбор със суперзвезди. Участието било разход. Да, но при добър маркетинг приходите и разходите могат да се изравнят. Въпросът е някой да се хване да работи.
- Съгласете се обаче, че е твърде самонадеяно да казвате на кмета на Монтана Златко Живков, на Валентин Златев и на Лукойл как да си харчат парите.
- Г-н Златев със сигурност има друга гледна точка. Но в баскетбола Лукойл 15 години участва в европейските турнири. Там мачовете не са безсмислени, а във волейбола са безсмислени, така ли? Ето, тази година Нефтохимик взе трима национали за два дни, Лукойл инвестира в спечелването на купата, а на другия ден обяви, че няма нужда от мачове в Европа. Не го разбирам това.
- И един последен въпрос. Кога се чувствахте по-обичан - като състезател, или сега като треньор?
- Треньорът винаги е по-мразен, хайде, по-необичан да кажем. Състезателят си мълчи, не пречи на никого и носи радост на всички. Докато треньорът нарушава интереси, обърква чужди сметки и винаги има недоволни.
КАТЕРИНА МАНОЛОВА, "7 дни спорт"
0
