Германия. Единственият отбор от висока европейска и прилична световна величина, който България успя да победи в последните две години, откакто Пламен Константинов е начело на националния ни отбор. Период, изпълнен с много очаквания, емоции, плуващи и на двата бряга, и в крайна сметка – нулев резултат. Любимецът на народа, чийто резултати като треньор на лъвовете продължават да стоят в сянката на онова, което постигна като посрещач, бидейки част от тях. Гибона пое националния в тежък момент, когато записа невиждана серия от 7 поредни загуби в Световната лига. Това послужи като добро оправдание за краха, регистриран на световното първенство в Полша, където се наредихме на 13-о място. „Логично е, след като тимът бе разбит от Камило Плачи”, отчетоха специалистите, давайки време на Константинов да изгради свой стил.

Когато си начело на България на волейбол обаче, очакванията са винаги да се бориш за медал. И да се мериш с най-силните в света. Иначе поемаш футболния или пък баскетболния тим. Там знаеш, че всеки успех се приема като сензация. Какво постигна Пламен, когато имаше цялото необходимо време, за да води лъвовете миналата година? Нарисувана Световна лига, където трябваше да запише една-единствена победа, за да осмисли участието ни във втора дивизия – над Франция на финала в София. Уви, тежка загуба с 0:3, която сякаш окрили петлите, а на нас ни показа каква ще бъде действителността оттук насетне. Водени от голямата емоция на домакинството в „Арена Армеец” на европейското, амбициите бяха големи. Оправданията също толкова. Съставът изпитваше затруднения с контузиите на Цветан Соколов, невъзстановения Андрей Жеков, проблемите на Тодор Скримов и Николай Николов. Затова и четвъртото място бе прието като успех. Макар то да се дължеше на 80 процента на публиката в София и на 20 на Владо Николов. А единственият стойностен тим, който бихме, бе именно Германия. При това на два пъти. Отново Франция на полуфинал, в който водехме с 2:0, а след това загуба и за бронза от Италия. Нарисувани за печелене срещи, които пропуснахме. Но оправданията бяха налице – много контузени, нямаме класа.

Добре, приехме, че е така. Последва олимпийската квалификация в Берлин. Още преди да стартира, бяхме с бяло знаме, че съперниците са много силни и, видите ли, FIVB е виновна, че олимпиадата няма да е като европейско и много сериозни отбори ще пропуснат турнира. Да, но нали това е смисълът на олимпиадата? Ако искат да е с 10 европейски отбора, да си играем само тук в София, че да ни е лесно... Този път виновни бяха правилата и класата на съперниците ни. Сега на дневен ред е обновяване на отбора. Това е новото, модерно мислене. Гледаме към Токио 2020 и София 2018. Извинявайте, но националният тим не е клубен, че да го подмладяваш. В него трябва да играят онези, които са заслужили, а не такива, на които им предстоят трансфери и ще им се дава път. Или проблемът е друг? Дали пък някои заслужили просто не желаят да играят в този състав и при този треньор? А може пък селекционерът да е решил, че някои не са му удобни и да използва поредното оправдание, за да се отърве от тях? Какво всъщност представлява подмладяването? В шестте мача от Световната лига основният титулярен състав бе от петима, които са първи избор в последните 2-3 години. Единствено Сеганов е нов, но той зае позицията на Агонцев – човека, който измести Георги Братоев. Логиката показва, че разпределителят на ЦСКА е по-добър от този на Монтана и затова играе. Или и тук има нещо друго. Тоест – теорията за подмладяване някак издиша и служи като добро оправдание.

Всеки друг треньор на мястото на Константинов сега щеше да мисли за оставка, ако вече не я бе подал. Защото нулите срещу отбора ни зачестиха. И стават все по-големи. Ясно е, че хората от федерацията не смеят да го пипнат. Защото в момента той ги брани по-добре от всеки друг с медийните си изяви. Какво по-удобно лице от един любимец на народа?! Ако тенденцията на провали зачести обаче, Гибона сам ще изпусне момента да остане в очите на хората като такъв и ще се превърне в най-обикновен говорител, който излиза, приказва много и не казва нищо. А на терена пред него има качествени момчета, които не приличат на отбор и май искат час по-скоро да се приберат в съблекалнята.

Хари Латифян, "Тема Спорт"