„Когато видях лодки, вода, слънце – страшно много ми хареса – казва най-добрият ни гребец Георги Божилов за първата си тренировка. – Беше съвсем различно. Не е като да ти хвърлят топка и да тичаш след нея.“

Дотогава талантът от Нови Искър играе футбол в „Локомотив“ (София) и хандбал в училище, но гребането го грабва за дълго. Още в шести клас за водния спорт го открива Юлияна Стоева. Тя дълго увещава родителите му да го пуснат да тренира. И след седмици усилията й дават резултат. В последния приемен ден момчето кандидатства в две спортни училища – на „Левски“ и ЦСКА. Приет е и в двете, но отива при армейците, където Стоева води отбор.

„Родителите ми не бяха съгласни, защото трябваше да сменям 5 превозни средства, изминавах по 70 км от Нови Искър до Панчарево и обратно всеки ден. Събираше ми се по 4 часа път.“

Транспортните премеждия обаче не отказват момчето от мечтата му да постигне нещо значимо в гребането. Само след година тренировки става първи на републиканското. Битката е толкова оспорвана, че на най-високото стъпало на почетната стълбичка се качват двама с еднакво време – той и негов конкурент.

„Бяхме много силен отбор, много упорити и амбициозни – спомня си Божилов. – Година по-късно станахме втори на Балканите и така се започна.“

Дълго време националът гребе на двойка и на четворка, защото е твърде висок за възрастта си и не могат да му намерят подходяща единична лодка.

„Дори от волейбола няколко години подред правиха опити да ме вземат, но аз категорично отказвах – разкрива 201-сантиметровият национал. – Бях си харесал гребането. И не съжалявам.“

Дебютът му на световно първенство е при юношите в дует с Александър Александров, който сега се състезава за Азербайджан. Тийнейджърите са твърде неопитни, но упорити. Финишират осми в Амстердам 2006, макар че имат сили дори за медал.

През 2009 г. Божилов е пред отказване. Успехите, които постига с многоместните лодки, не го удовлетворяват. Иска да се пробва сам. Тогава обаче се намира подходящ скиф за него и той решава да опита. Още на следващата година е четвърти на световното при младежите, следва сребро от Мондиал 2011 за същата възраст, а сезон по-късно вече е и бронзов медалист от европейско за мъже. Божилов е и първият български скифьор, триумфирал в старт за световната купа – Сидни 2013. Това е и най-силният му сезон, който му носи още бронз от престижната верига, а в крайното класиране е втори.

Зад успехите му обаче стои звездният тандем Румяна и Свилен Нейкови. Именно олимпийската ни шампионка в скифа го подготвя. Често младокът получава наставления и от нейния съпруг и треньор, който по същото време е зает със служебни ангажименти като спортен министър.

„От тях съм научил всичко – признава Божилов. – Тънкостите, техниките на гребане, придобих и психическа устойчивост. Защото има много състезатели, които на родните първенства се представят отлично, а като отидат навън – пълен провал.“

Успехите обаче са съпътствани с различни премеждия, които са свързани с неговите хобита. Страстен почитател е на високите скорости. Преди няколко години в разгара на подготвителния сезон кара любимия си мотор по офроуд трасета, но пада, чупи ключица. Възстановяването му продължава няколко месеца. След този инцидент продава бензиновия звяр.

Но Георги не загърбва другата си страст – футбола. Често с приятели рита топка. Прави го отново 3 месеца преди олимпиадата. Но за зла участ го бутат, пада лошо, на рамо, има счупване. Следва спешна операция, а участието му в Рио 2016 е поставено под въпрос. За щастие хирургическата интервенция е успешна, а националът полага неимоверни усилия във фитнеса, за да върне формата си.

„След тази случка обаче имам забрана от Свилен Нейков да играя футбол“, откровен е Георги.

На олимпиадата през август Божилов в дует с Кристиан Василев са девети на двойка скул. „Ако бяхме малко по-напред, може би щях да съм доволен – казва гребецът. – Но вероятно нямахме ден. Разбира се, самото класиране за игрите за мен също е голям успех.“

Засега Георги не мисли за следващата олимпиада Токио 2020. Но от 2 месеца е подновил тренировки. Отново пътува от Нови Искър до Панчарево и обратно. Предпочита да е близо до дома, защото от около две седмици вече е баща. Приятелката му Лилия го дари с първороден син. Още с раждането си малкият Мартин демонстрира завидни мерки на бъдещ гребец – висок 52 см и тежи 4,2 кг.

„Посвещавам им цялото си свободно време – казва Георги. – След тренировки бързам да се прибера. За щастие намирам разбиране, особено когато Лили трябваше да се примири с моите отсъствия покрай подготовката ми за олимпиадата. Сега гледам да компенсирам.“

Бъдещето си обаче Божилов не вижда, като треньор заради куп неуредици.

„Аз съм си избрал спорта – да тренирам в студ, във вода – казва той. – Но не мога да се примиря с мизерното заплащане, например. Като национален състезател взимам 388 лева, от федерацията още 350 лв. И това не е заплата, те са под формата на хонорари. Трудов договор нямам, здравни осигуровки също. Като ми се случи нещо, следват разправии в болницата. Вече съм на 27 години, а нямам и един ден трудов стаж. Тези причини са на път да ме откажат от спорта след година-две.”

А с какво ще се занимава в бъдеще? Георги разчита изцяло на „златните“ си ръце. Обича всичко да прави сам, като се започне от всякакъв ремонт вкъщи до поправка на собствената кола. И вярва, че ще успее и в това свое начинание.

Красимира Станкова, "Труд"