Най-изтъкнатият български футболист Христо Стоичков празнува своя 51-ви рожден ден днес. Легендарната "осмица" записа завинаги името си сред най-великите в историята на играта, а успехите му трудно могат да бъдат изброени. Камата е първият и единствен до момента българин, ставал европейски клубен шампион. През 1992 година Ицо беше в състава на Барселона, който победи Сампдория с 1:0 на "Уембли" и завоюва най-престижното клубно отличие. Стоичков е носител на "Златната обувка" и "Златната топка", голмайстор на Световното първенство в САЩ през 1994 година, Футболист на годината на България (5 пъти) и Спортист на годината на България (1994 г.)

Кариерата на Модерния ляв стартира в школата на Марица (Пловдив) и преминава през Завод "Юрий Гагарин" и Хеброс (Харманли), за да се стигне до привличането му в ЦСКА през 1985 година. С "червените" Стоичков печели 3 титли и 4 национални купи. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия. През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

През 1990 г. Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Той веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за каталунците през 1992 година. С екипа на "блаугранас" пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

През 1994 година Стоичков става голмайстор на Световното първенство в САЩ, а България завършва на 4-то място. През същата година френското футболно списание "Франс Футбол" поставя Камата на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.

През 1995 година Стоичков преминава в Парма, но след един сезон в Италия се връща в Барселона. През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача. След ЦСКА преминава в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония. През 1999 г. изиграва последния си мач за националния отбор в евроквалификацията България - Англия.

През 2000 г. Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години (2000 – 2002). С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.

ТОВА Е ХРИСТО СТОИЧКОВ

Роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив

КЛУБНА КАРИЕРА
Марица Пд (1976-1981), Завод Юрий Гагарин Пд (1981-1982), Хеброс Харманли (1982-1984), ЦСКА (1985-1990), Барселона (1990-1995), Парма (1995-1996), Барселона (1996-1998), ЦСКА (1998), Ал Насър (1998), Кашива Рейсол (1999 - 2000), Чикаго Файър (2000 - 2003), Ди Си Юнайтед (2003)

УСПЕХИ
* Три пъти шампион на България с ЦСКА през 1986/87, 1988/89 и 1989/90 г.
* Четирикратен носител на Купата на България с ЦСКА през 1984/85, 1986/87, 1987/88 и 1988/89 г.
* 4-кратен носител на Купата на Съветската армия като второстепенен турнир през 1984/85, 1985/86, 1988/89 и 1989/90 г.
* Носител на Суперкупата на България с ЦСКА през 1988/89 г.
* Европейски клубен шампион с Барселона през 1991/92 г., носител на КНК с Барселона през 1996/97 г. и на две Суперкупи на Европа през 1992 и 1997 г. Финалист за КЕШ през 1993/94 г. Финалист за Интерконтиненталната купа през 1992 г.
* Пет пъти шампион на Испания с Барселона през 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94 и 1997/98 г.
* Носител на Купата на краля на Испания с Барселона през 1996/97 г.
* Четирикратен носител на Суперкупата на Испания с Барселона през 1990/91, 1991/92, 1993/94 и 1995/96 г.
* Носител на Купата на носителите на купи на Азия с Ал Насър през 1998 г.
* Носител на Купата на САЩ с Чикаго Файър през 2000 г.

ИНДИВИДУАЛНИ НАГРАДИ
* Носител на „Златната топка” през 1994 г. Второ място в класацията през 1992 г., 12-о място през 1993 г., 13-о място през 1991 г., 14-о място през 1995 г.
* Голмайстор №1 на А група през сезони 1988/89 г. (с 23 попадения) и през 1989/90 г. (с 38 попадения)
* Носител на „Златната обувка” за голмайстор №1 в Европа с 38 гола през сезон 1989/90 г.
* „Златен Онз” на сп. „Онз-Мондиал” за най-добър футболист в Европа през 1992 г. „Сребърен Онз” през 1994 г.
* Пет пъти футболист №1 на България през 1989, 1990, 1991, 1992 и 1994 г.
* Спортист №1 на Балканите през 1994 г.
* Спортист №1 на България през 1994 г.

КАРИЕРА В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
* 83 мача в А нац. отбор – осмо място във вечната ранглиста (30 мача като играч на ЦСКА, 35 като играч на Барселона, 9 като играч на Парма, 9 като играч на Кашива Рейсол
* 37 гола в А нац. отбор – трето място във вечната ранглиста
* Дебют в А нац. отбор – 23 септември 1987 г. България – Белгия 2:0
* Първи гол – 21 януари 1988 г. Катар – България 2:3
* Последен мач – 9 юни 1999 г. България – Англия 1:1
* Последен гол – 31 март 1999 г. България – Люксембург 2:0
* Играе на финалите на две световни първенства – САЩ'94 и Франция'98. Участник на финалите на европейското първенство в Англия през 1996 г. Бронзов медалист на световното първенство в САЩ през 1994 г. Голмайстор №1 на световното първенство в САЩ през 1994 г. с 6 попадения. Включен в идеалния отбор на световното първенство в САЩ през 1994 г.
* 2 мача в олимпийския отбор. Дебют – 7 май 1987 г. България – СССР 0:1.
* 18 мача и 10 гола в младежкия нац. отбор до 21 г. Дебют с 2 гола – 10 септември 1986 г. СССР – България 1:3
* 4 мача в юношеския нац. отбор до 20 г. Дебют – 25 декември 1984 г. Тунис – България 0:4
* 11 мача и 2 гола в юношеския нац. отбор до 18 г. 4 март 1984 г. България – Чехословакия 0:1. Първи гол – 7 март 1984 г. България – Полша 1:0

ТРЕНЬОРСКА КАРИЕРА
* Селекционер на А нац. отбор от 15 юли 2004 г. до 10 април 2007 г. в 29 мача – 13 победи, 11 равенства, 5 загуби, голова разлика 48-33. Дебют – 18 август 2004 г. Ейре – България 1:1. Последен мач – 28 март 2007 г. България – Албания 0:0.
* Старши треньор на Селта (Виго) от април 2007 г. до октомври 2007 г.
* Старши треньор на Мамелъди Съндаунс межсу 2009 и 2010 г.
* Старши треньор на Литекс между 2012 и 2013 г.
* Старши треньор на ЦСКА от юни 2013 г. до юли 2013 г.

Екипът на Sportal.bg честити празника на Стоичков и му пожелава здраве и още много успехи!