- Бруно, благодарим, че се съгласи да дадеш интервю за "Код спорт". Произлизаш от волейболна фамилия, но имаше ли вариант да се занимаваш с друг спорт?
- Играл съм и много други спортове. Като всеки бразилец бях омагьосан от футбола и като всяко дете се опитах това да е моят спорт. Не успях. После тренирах баскетбол, тенис, бадминтон, изобщо преминах през много спортове, докато разбера, че призванието ми е волейбола. Той беше в кръвта ми и успях да се наложа. Не мислете, че конкуренцията е само във футбола. Волейболът не отстъпва по нищо. Избрах този спорт и мога да кажа, че това е моята любов.
- Баща ти ли изигра главна роля да станеш волейболист?
- Не, не беше той. Майка ми също беше състезателка. Никога не са ме принуждавали да стана професионалист. У дома, често говорихме за моето бъдеще, за това, че спорта спомага за изграждането на даден човек. Всичко това бе, като своеобразно училище за мен. Когато започнах да играя, тези уроци изиграха важна роля за моето израстване.
- През какви жертви си минал, за да станеш №1?
- Вижте, трябваше много да тренирам, да не се пестя в залата. Това е моята философия и начин на мислене. И смятам, че благодарение на този труд, който съм положил, съм постигнал тези успехи във волейбола. Дори да притежаваш талант, ако не си отдаден и не тренираш достатъчно, няма да стигнеш далеч. Опитвам се да го обяснявам на по-младите състезатели в отбора. Повечето от тях ме разбират.
- Всичко до което се докосваш се превръща в злато. Как го правиш?
- Не е толкова лесно, колкото изглежда. Без съмнение всичко това е плод на много работа, както споменах преди малко. Освен това голяма страст и най-вече отбор, който винаги е притежавал специални играчи.
Заслугата е на всички, защото волейболът е колективен спорт, а не на отделния индивид. Гордея се, че съм бил част от „селесао“. Нищо не съм постигнал сам. Всичко е резултат от много труд, но трябва и малко
късмет.
- Какво е да триумфираш на родна земя с олимпийската титла?
- Трудно е да опиша усещането. Без съмнение това е най-ценното отличие, което имам. Спечелих два сребърни медала от Пекин и Лондон, а това беше единствената титла, която ми липсваше в моята и в кариери на други играчи от „селесао“. Това се случи в Рио пред цялото ми семейство и моите приятели. Трудно е да се опише, защото едно е да победиш, но друго е да го направиш вкъщи. Невероятна еуфория, никога не мога да забравя този момент. Това остава за цял живот.
- Какво е да си капитан на най-силния отбор по волейбол в света?
- Да си капитан означава да си лидер, да помагаш на съотборниците. Да умееш да мотивираш, да ги убеждаваш да си вярват. Да ги буташ, всичко това съм го научил от баща ми. Винаги трябва да им казваш: "хайде, хайде". Моята ръка беше избрана да носи капитанската лента на най-добрия отбор в света. Това е тежка отговорност. Аз трябваше да балансирам между по-опитните и младите. Смятам, че успявам да се
справя с тази не лека задача.
- Майка ти игра на три олимпиади, ти също го направи. Токио влиза ли в плановете?
- Ако мога, ще искам и на пета да участвам. Това е през 2024 година, а аз искам да играя, колкото се може повече за Бразилия и да спечеля, колкото се може повече медали! Не е много скромно, но такива са
плановете ми.
- Трудно ли беше да работиш с баща си и кой беше най-добрият съвет?
- В началото беше малко трудно, защото имаше големи изисквания към мен, а и аз към него. Аз трябваше да тренирам повече, отколкото другите. Бях млад и ми отне време, докато си дам сметка, че го прави,
защото ми е баща. Той ме провокираше, а аз бях просто един от играчите в отбора. Спомням си дори един случай по време на олимпиадата през 2008 година, когато един играч се опита да ме защити. Не се получи... Никога обаче не е имало конфликт между мен и баща ми. С времето нещата улегнаха. Аз станах по-мъдър и вече придобих по-богат опит. Станах по-добър и си заслужих да стана капитан на най-силния отбор на планетата.
- Имате ли приятели сред българските волейболисти и с кого бихте искали да играете в един отбор?
- Да, има, Салпаров! Той е голям мой приятел. С него станахме големи приятели в Бразилия. Независимо дали съм в родината си или на друго място винаги поддържаме връзка и към сигурен, че когато имаме
възможност винаги сме заедно. Разбирам се добре със Скримов и Гоцев, играчи които са се състезавали в Италия. Колкото до Салпаров, той е един от най-добрите на своя пост в света. А, като човек е изключителен! Той е в моето сърце!
- За трети път се завръщате в Модена. Лесно ли взехте това решение?
- Изборът беше лесен за мен. Там се чувствам като у дома си. Публиката и хората ме приемат много добре. В Модена е моята втора къща и дори да бъда на друго място, после винаги искам да се връщам там. С
удоволствие ще играя за един от най-добрите италиански клубове.
- Каква е магията на италианския шампионат?
- Интересен въпрос! На първо място е страстта, с която италианците посрещат волейбола. В много градове обичат играта. Това създава очакване, създава желание да играеш там. Има много чужденци в първенството - българи, италианци, американци, бразилци, французи, всичките те са отлични състезатели. Това поставя шампионата на високо ниво и го прави привлекателен за всички – за играчи, за публика и не на последно място за спонсорите.
- Ще работиш с Радостин Стойчев, какво да очакваме от това?
- Очертава се ново предизвикателство за мен. Надявам се да науча много от него, защото той е треньор, който е спечелил титли и купи. Вижте какво постигна с Тренто! Надявам се да направим добър отбор и да
триумфираме с много отличия.
- Говори се, че ще привлечете Казийски, какво мислиш по този въпрос?
- Все още нищо не знам, не съм наясно с трансферите в клуба. Смятам, че тази година ще е трудно Казийски да се присъеди към Модена. Кой знае за в бъдеще... Ще е добре, защото той е велик играч.
- Кое е най-силното му качество?
- Мисля, че посреща много добре и е силен в атака. Той е страхотен волейболист, който може да играе във всеки отбор по света.
- Имаш ли неизпълнени мечти във волейбола?
- Разбира се, че имам. Не съм спечелил следващия шампионат, в който ще играя.
- Решиха ли се проблемите в бразилския волейбол?
- Това са основно проблеми в управлението на бившия президент, който днес е президент на световната федерация. Той и свързаните с него лица имаха проблеми със спонсорите. Възможно е да са отклонявали пари. Бразилският волейбол влезе в тази серия от проблеми със спонсори и фирми. Това остави отпечатък и до днес. Тяхна е вината за лошото управление в последните години. Надявам се сегашните управници да се справят по-добре.
- Любимата ти книга е "Шифърът на Леонардо", а бразилците са известни с това, че са силно религиозни. Вярваш ли в мистериите, описани така добре от Дан Барун?
- Тази книга ми беше любима преди години, но оттогава съм прочел доста и имам други любими. Вярно е, че бразилците сме религиозни, че сме големи католици, но знам, че човек не може да вярва на всичко, което чуе. По онова време много ми хареса тази книга. Явно много неща, знаете за мен...
- Рио ли е град №1 за теб?
- Без съмнение е сред най-хубавите градове и много го харесвам. Морето и плажът да много красиви, но най-хубавото е, че там е моето семейство. Лошото и голямото ми притеснение е в това, че в последните
години има много голямо насилие, както и в голяма част от Бразилия. Надявам се това да се промени. Когато няма спокойствие, хората не са щастливи.
- Как се роди приятелството с Неймар?
- Имаме общ приятел, който е известен бразилски певец. Той дойде в Италия, когато спечелихме световното през 2010 година. Тогава отидох на едно негово шоу. Неймар беше там и той ни запозна. С годините станахме приятели и 3-4 пъти съм ходил при него в Барселона. Големи приятели сме.
- Симпатизираш ли на Барселона?
- Да, подкрепям Барселона.
- Какво ти даде и от какво те лиши волейболът?
- Отне ми време за семейството и близките. Пътуванията ми отнеха много време. Донесе много гордост от спечелените титли и радост за хората, които са около мен. Няма по голяма радост да играеш за родината си!
- За какво мечтаеш?
- Надявам се да играя още няколко години и да съм част от националния отбор на Бразилия. Да съм здрав аз и близките ми. Да се грижа добре за семейството ми. Искам страната ми да е по-добро място за живеене. Мисля, че това е достатъчно.