Малко след като се е събудил рано сутринта този вторник, Кабайо Бланко е излезнал навън така, както го е правил вече хиляди пъти: облечен в леки шорти и фланелка, с малка бутилка минерална вода в ръката. Легендарният бегач на дълги разстояния е пребивавал във високопланинска хижа в Гилла, Ню Мексико. Планирал е леко за неговите стандартни бягане от около 20 километра в пресечена местност.

Никой не е виждал Кабайо от този момент до днес. Въпреки, че е една от най-непредвидимите личности на този свят, изчезването му е изключително нехарактерно. Обикновено бегачът тича с вярното си куче "Тру Дог". Двамата са неразделни. Но във вторник сутринта Кабайо го е оставил в хижата. Хората, които го познават знаят, че щом не се е върнал вече четири дена при най-добрия си приятел, нещо много лошо трябва да се е случило.

Американското име на Кабайо Бланко е Майка Тру. Той се прочу след като се превърна в основен герой на изумителната документална книга на Кристофър Макдугъл: "Родени да тичат". Това изключително произведение се превърна в бестселър и най-после отвори вратата за останалия свят към мистериозното индианско племе тараумара и тайната на тяхното дълголетие и неподражаема физическа форма. Човекът, който даде достъп на писателя до племето бе именно Кабайо: единственият бял приеман някога от тайнствените тараумари като равноправен член на племето.

В продължение на много години Кабайо живееше в сърцето на медения каньон в северно Мексико редом до индианците. Той бе станал един от тях: бе възприел езика им, културата им, стила им на тичане и отношението им към света и природата. От време на време се връщаше в Щатите за по някой месец, най-вече за да участва в ултра-маратони, да набира средства за индианците и да апелира за запазването на тяхното културното наследство.

Преди няколко години написах трилогия от статии, в които се опитах да разкажа историята на Тараумарите и мистериозния Кабайо Бланко. За мое щастие успях да се свържа с него и той ми помогна много за написването на материала. В лицето на Майка Тру открих личност, чиято добрина, толерантност, спокойствие и излъчване оставиха следа y мен завинаги.

Когато го помолих да каже нещо специално за читателите в България той ме дари с две безценни изречения, които се превърнаха в единствения възможен завършек на трилогията и също така по най-естествен път създадоха и заглавието й.

Наскоро с голяма радост научих, че "Родени да тичат" най-после e достояние и на българските читатели. Искрено препоръчвам книгата на всеки човек, който вярва че все още има древна мъдрост на този свят, от която цялата ни цивилизация има много какво да научи.

Преди много години, някъде в Централна Америка Майка Тру бе получил прякора, с който днес е познат по целия свят: Кабайо Бланко. Белия Кон. Но днес никой не знае дали старият упорит жребец все още галопира някъде из стръмните планини на Ню Мексико или дивият мy бяг е спрял завинаги. Племенната религия на тараумарите няма християнското разбиране за рай и ад, но индианците вярват, че смъртта не е абсолютна и душите на героите им живеят щастливи над каньона.

В момента 14 спасителни eкипa кръстосват непристъпната местност в търсене на една легенда. Вчера Кристофър Макдугъл каза, че ако има някой на този свят, който да се измъкне от подобна ситуация, то това е Кабайо. Но аз си спомних думите на стария кон, когато някой го попита дали не го е страх да живее и тича сам сред толкова диви местности, където няма кой да му помогне ако изпадне в беда. "Знаеш ли" каза Кабайо. "Когато дойде моят ред да умра, аз ще го усетя. Сигурно ще бягам някъде из планината, ще почувствам края и ще намеря някоя уютна, хладна пещера. Ще легна в нея и просто ще затворя очи...завинаги."

Кабайо, дано този миг е все още далече. Но дори когато той някой ден пристигне, ти, братко, ще продължиш да правиш това, за което и ти и тараумарите сте родени и духът на Белия Кон ще продължи да се носи завинаги над медения каньон, тичайки така както само той може:

неподражаем, елегантен и...свободен.