Софийският апелативен съд взе решение за активите и емблемата на ПФК ЦСКА АД, за които "Ред Енимълс" обеща да плати осем милиона лева. От него става ясно, че плащането се отлага за неопределен период от време. Съдът е отхвърлил абсолютно всички възражения, но е направил изключение и дава право единствено на Атанас Борносузов да обжалва във ВКС, въпреки че и неговата молба е отхвърлена. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Припомняме, че на САС му отне три месеца, за да вземе това решение. Все още не е ясно кога най-високата инстанция ще се произнесе.

Определение

№ 679
гр. София, 02/26/2018 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 9 състав, в закрито заседание на 23.02.2018 г. в състав:

Председател: Мадлена Желева
Членове: Галина И.
Васил Христакиев

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. д. н. № 6034 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 729, ал. 4 ТЗ, образувано по жалби срещу определение на Софийски градски съд за изменение и одобряване на частична сметка за разпределение.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
І. Производството по несъстоятелност се води срещу [фирма].
На 30.05.2017 г. синдикът е извършил продажба като цяло на имущество от масата на несъстоятелността, продавайки подробно описани движими и недвижими вещи, вземания и търговски марки. За купувач на имуществото е бил обявен кредитор с приети вземания – [фирма] с предложена цена в размер на 8000000 лв.

На 19.06.2017 г. синдикът е представил за одобрение първа частична сметка за разпределение на част от цената по продажбата, а именно 7835367.50 лв., заделяйки остатъка от 164632.50 лв. (равен по размер на внесения от купувача задатък) за покриване на бъдещи разноски по несъстоятелността. Сметката е била обявена в търговския регистър на 22.06.2017 г.
След разглеждане на постъпилите възражения съдът по несъстоятелността е постановил обжалваното в настоящото производство определение.
ІІ. По отделните жалби въззивният съд прие следното.
1. По частната жалба на кредитора А. Б..
В производството е прието вземане на същия в размер на 624.51 лв. с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

С оспорваната сметка за това вземане е предвидено удовлетворяване в пълен размер.
С възражението си кредиторът, без да излага доводи за незаконосъобразност на сметката във връзка с предвиденото удовлетворяване на вземането му, е възразил, че в сметката не са предвидени всички вземания по т. 1 на чл. 722, ал. 1, вместо което са разпределени суми за вземания от следващ ред (т. 3), както и че на последно място в сметката е предвидено частично удовлетворяване на публични вземания на НАП с поредност по т. 6.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил възражението без разглеждане като недопустимо по съображение, че с оглед предвиденото пълно удовлетворяване за възразилия кредитор не е налице интерес да възразява срещу сметката.
В частната жалба на кредитора се поддържа, че въпреки предвиденото пълно удовлетворяване, за него е налице интерес от оспорване на сметката, тъй като незаконосъобразността на същата ще препятства обективното му удовлетворяване в качеството на кредитор.

Жалбата е неоснователна. Установената в чл. 728 ТЗ легитимация за възразяване срещу сметката за разпределение не изключва общото изискване за наличие на интерес от исканото съдебно постановление (изменение или отказ да се одобри сметката). Такъв интерес е налице само когато при удовлетворяване на възражението изменената, респ. новата сметка би довела до по-голяма степен на удовлетворяване на възразилия кредитор. Да се приеме обратното би означавало да се признае на възразяващия кредитор, в отклонение от общото правило на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, възможността да търси защита на вземанията на други кредитори, дори и когато същите не са възразили срещу сметката, считайки, че същата отговаря на признатите им права и интереси.
В разглеждания случай евентуален отказ да се одобри сметката не би довел до удовлетворяване на кредитора в по-пълна степен, доколкото за същия е предвидено цялостно удовлетворяване. Поради това за същия не е налице интерес от подаването на възражение по чл. 728 ТЗ, правилно първоинстанционният съд е оставил подаденото възражение без разглеждане, съответно частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

2. По частната жалба на [фирма].
С възражението си кредиторът, за чието вземане (прието с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8) в сметката не са предвидени суми поради изчерпване, е оспорил на първо място предвиденото по т. 1 от сметката разпределение на сумата 4486200.48 лв. за погасяване на 36.50 % от приетите публични вземания на държавата в лицето на НАП. Конкретни доводи не са изложени, най-общо е заявено, че заделената сума, респ. процентът на удовлетворяване, са необосновани и произволни.
На второ място, оспорил е предвидени за пълно удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ вземания на кредиторите С. Г., В. Ц. и Б. Г..

Възражението в частта относно вземането на кредитора Г. първоинстанционният съд е намерил за основателно, макар и не по изложените от възразилия кредитор съображения, а доколкото кредиторът Г. до момента на обявяване на сметката не е предявил вземането си. Затова с предвидената за този кредитор сума от 7500 лв. съдът е предвидил за допълнително удовлетворяване на публичните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
В частната жалба се възпроизвеждат доводите относно публичните вземания, както и доводите, че вземанията на кредиторите Г. и Ц. не представляват разноски по несъстоятелността по чл. 722, ал. 1, т. 3 вр. чл. 723 ТЗ.

Вземанията на тези кредитори са приети, по вида и основанието си представляват произтичащи от трудови правоотношения обезщетения, възникнали в хода на производството по несъстоятелност. Поради това същите безспорно се явяват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723, т. 3 ТЗ, поради което правилно са включени в реда за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
По отношение на бланкетния довод за необоснованост на предвиденото удовлетворяване на публични вземания по т. 1 от сметката следва да се съобрази, че с вписан през 2012 г. запор върху трите търговски марки, включени в кръга на продадените активи, са обезпечени публични вземания в размер на 5656978.53 лв. При извършване на продажбата началната оценка на трите марки общо е представлявала 56.07750596 % от общата начална оценка на продаваното имущество, следователно при съобразяване на това съотношение съответстващата на трите марки цена по продажбата е в размер на 4486200.48 лв., която сума именно е предвидена за удовлетворяване на обезпечените със запора върху марките публични вземания, същите приети с общ размер 12292256.24 лв., т. е. при правилно изчисления процент на удовлетворяване от 36.50%.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

3. По частната жалба на [фирма].
С подаденото възражение кредиторът, с прието вземане в размер на 404055.32 лв., обезпечено с особен залог върху същите марки и ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, е оспорил сметката относно предвиденото по т. 1 от същата разпределение на сумата 4486200.48 лв. за погасяване на публични задължения към държавата в лицето на НАП, обосновано с доводи, че вписаният запор върху продадените три търговски марки не създава привилегия, противопоставима на кредитора, обезпечен с особен залог върху същите марки, евентуално, че получената срещу марките цена следва да се разпредели между двамата кредитори по съразмерност.

В частната жалба се поддържат изложените във възражението доводи, че запорът и възбраната, макар и да обезпечават съответното вземане, не създават в полза на неговия носител привилегия спрямо останалите конкуриращи кредитори на същия длъжник по подробно изложените в жалбата правни аргументи, като се претендира на основание особения залог на жалбоподателя обезпечените негови вземания в размер, по-нисък от получената цена на марките, да бъдат удовлетворени изцяло.
Жалбата е неоснователна.
Относно размера на заделената за публичните вземания сума по т. 1 от сметката изцяло важат съображенията, изложени по-горе (т. 2).
Преди всичко неоснователен е доводът за мълчаливо изменение на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, извършено с изменението на ЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Действително в новата редакция на чл. 26 ЗОЗ е отпаднала съществувалата до този момент специална възможност за вписване на запор, наложен по реда на ДОПК (чл. 26, ал. 3, т. 11). Както старата, така и новата редакция на чл. 26, ал. 3 ЗОЗ обаче предвиждат обща възможност за вписване на запор върху имущество по чл. 4 – чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ. Следователно и съобразно сега действащата редакция на чл. 26, ал. 3 върху съответното имущество може да бъде вписан запор, и то от всеки кредитор, вкл. НАП за публични вземания. Поради това чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не може по никакъв начин да се счита за изменена мълчаливо събразно поддържаната от жалбоподателя теза.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност подлежат вземанията, обезпечени със запор и възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.
Принципно правилно е заетото от жалбоподателя становище, че запорът и възбраната, наложени за обезпечаване на определено вземане, не създават привилегия на обезпечения кредитор за предпочтително удовлетворяване спрямо останалите кредитори. Това обаче е вярно за общия случай на запор и възбрана, когато вземането се обезпечава, респ. събира, по реда на индивидуалното принудително изпълнение (ГПК или ДОПК). Когато обаче длъжникът бъде обявен в несъстоятелност, приложение намира специалната норма на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, чийто ясен и ненуждаещ се от особено тълкуване (най-малко корективно) текст изрично установява за производството по несъстоятелност привилегия на вписалия запор по реда на ЗОЗ кредитор за предпочтително удовлетворяване от сумата, получена при реализацията на запорираното имущество.

Поради това и доколкото в разглеждания случай запорът върху процесните марки в полза на НАП е вписан преди вписването на особения залог на жалбоподателя, обезпечените публични вземания подлежат на удовлетворяване от получената за марките цена с предимство пред вземанията на жалбоподателя, а предвид превишението на обезпечените вземания над получената цена с последната изцяло следва да се удовлетворят именно предявените от НАП вземания.
В тази връзка неоснователен е и аргументът за съразмерно удовлетворяване на публичните вземания и вземанията на жалбоподателя

По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
4. По жалбата на кредитора Т. И..
Жалбоподателят е кредитор в несъстоятелността с вземане в размер на 6412.50 лв. на основание договор за паричен заем, обезпечено с реален залог върху ценни книжа, прието с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

С възражението си кредиторът е възразил срещу сметката с оплакването, че не са предвидени средства за удовлетворяване на вземането му.
С частната жалба се добавя е ново оплакване, че одобрената сметка (за разпределение на сумата 8000000 лв.) е различна от обявената в търговския регистър (за разпределение на сумата 7835367.50 лв.).

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е одобрил сметка, различна от обявената в търговския регистър. С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е одобрил именно представената му и обявена в регистъра сметка, а не по-късно представения вариант, включващ и първоначално заделената за предстоящи разноски по несъстоятелността сума.

По същество – кредиторът с обезпечено вземане се удовлетворява с предпочитание пред останалите кредитори (чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ), но само "от получената сума при реализацията на обезпечението". Т. е. обезпеченият кредитор има правото да се удовлетвори с предимство само от цената на обезпечението, което означава, че при разпределение на суми, получени от продажба на друго имущество, различно от обезпеченото, същият не се ползва с привилегия, съответно от тези приходи вземането му може да бъде удовлетворено едва по съразмерност в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, когато разпределяната сума покрива с остатък вземанията по предходните редове.

В разглеждания случай имуществото, с което е обезпечено вземането на жалбоподателя, не е включено в кръга на продадените активи, следователно няма получена от реализацията му сума съгласно изискването на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поради това правилно не е включено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а и в реда по т. 8, доколкото разпределяната сума е изчерпана с последното предвидено частично плащане по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.

С допълнителна молба жалбоподателят се е позовал на описани в същата обстоятелства в смисъл, че със съдебно решение (невлязло в сила) по иск на трето лице е установено несъществуването на собственост върху длъжника върху недвижим имот, включен в кръга на продадените активи, което обуславя незаконосъобразност на извършената продажба.

При продажба на недвижим имот в производството по несъстоятелност същата съгласно чл. 717л, ал. 4 ТЗ има последиците на продажба по реда на ГПК. Когато продаденият недвижим имот не е бил собственост на длъжника, купувачът не придобива собствеността и може да иска обратно внесените суми – чл. 499 ГПК. Тази формална процесуална незаконосъобразност на извършената продажба обаче представлява само основание за обжалването й от третото лице – чл. 435, ал. 4 ГПК или по реда на чл. 717з ТЗ, а в случай на необжалване продажбата може да се оспорва само по исков ред на основание посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, респ. чл. 717з ал. 4 ТЗ, ограничени основания.

Изложеното сочи, че предвиденият специален ред за защита изключва възможността законосъобразността на продажбата да бъде проверявана инцидентно в хода на производството по одобряване на сметката за разпределение.
По тези съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
5. По жалбата на кредитора [фирма].
Кредиторът се легитимира с вземане в размер на 8025.53 лв., прието като необезпечено с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Срещу сметката кредиторът е възразил с доводи за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, доколкото за вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено само частично удовлетворяване едновременно с пълно удовлетворяване на вземания от следващи редове.
В частната жалба се излагат допълнително и оплаквания във връзка с допълнително представения от синдика вариант за разпределение на сумата 8000000 лв., както и във връзка с въведените в производството твърдения, че в кръга на продадените активи е било включено имущество (недвижим имот), който не е бил собственост на длъжника.
Жалбата е неоснователна.

По въпроса за изготвения от синдика втори вариант на разпределение за сумата 8000000 лв. важат съображенията, изложени по-горе (т. 4).
Относно твърдяната собственост на трето лице върху част от продадените активи също важат съображенията по този въпрос, изложени по-горе (т. 4).

Оплакванията за неправилност на сметката според реда за удовлетворяване също са неоснователни. Както е посочено по-горе (т. 2-4) предвиденото по т. 1 от сметката удовлетворяване на публични вземания се основава на реализирането на обезпечение в полза на НАП, получената за сметка на което сума обаче не покрива целия размер на обезпечените вземания и поради това същите се удовлетворяват частично, а за разликата биха подлежали на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. За разлика от ограничената само до цената на обезпечението привилегия по т. 1 обаче привилегиите по следващите редове (т. 3 и сл.), основавайки се не на конкретно имущество на длъжника, а на вида на привилегированото вземане, са общи, т. е. отнасят се до всички суми, получени от продажбата на активи на длъжника без ограничение. Поради това и при наличието на достатъчни средства за удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3-4 ТЗ правилно в сметката е предвидено пълното им удовлетворяване.

С оглед горното частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
6. По частната жалба на кредитора В. М..

Жалбоподателят е кредитор в несъстоятелността с приети като необезпечени вземания, подлежащи на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Подаденото от същия възражение срещу сметката е мотивирано с бланкетно становище, че изготвената сметка е непълна, неясна и неточна.

В частната жалба се поддържа, че неправилно вземането на жалбоподателя не е включено в сметката.
Жалбата е неоснователна. Както се посочи, вземането на жалбоподателя е прието с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Разпределяната с процесната сметка сума се изчерпва с предвиденото последно (и то частично) плащане за публични вземания по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, поради което не са налице средства за удовлетворяване на вземанията по т. 8, вкл. това на жалбоподателя.
По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частните жалби срещу определение № 4917/08.08.2017 г. по т. д. н. № 6292/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-5 с-в, подадени от [фирма] (вх. № 107395/14.08.2017 г.), А. Й. Б. (вх. № 107789/15.08.2017 г.), Т. И. И. (вх. № 107795/15.08.2017 г.), [фирма] (вх. № 107940/15.08.2017 г.), Васил Г. М. (вх. № 108328/16.08.2017 г.) и [фирма] (вх. № 108461/16.08.2017 г.).

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му – само от жалбоподателя Б. и само в частта по подадената от същия частна жалба. В останалата част не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: