Георги Шиков (105 кг) спечели три сребърни медала от европейското първенство в Букурещ (Рум). Той записа пет успешни опита и двубой от 388 кг (176+212 кг). Това е най-големият триумф в кариерата на пловдивчанина.

24-годишният талант изгря през 2010 г. Тогава стана младежки олимпийски шампион. Специално за читателите на "България Днес" талантът сподели своите преживявания през последните няколко години.

- Г-н Шиков, как премина през вашия поглед състезанието?

- Постарах се и премина сравнително добре. Направих моя техническа грешка в последния опит от изхвърлянето на 179 кг. Ще я коригирам занапред. Изтласкването се получи хубаво, както и цялостното представяне.

- Бяхте на 8 кг от златния медал в двубоя. Беше ли реалистично да атакувате титлата?

- Да, килограмите са реални. По силите са ми. На тренировка имам 180 кг в изхвърлянето и 215 кг в изтласкването. Дебютант съм в новата категория. Имам още неща да обработвам и да качвам килограми, за да изпълня лимита, защото в момента съм с лично тегло от 103.5 кг. Най-лекият съм. Занапред нещата ще се получат. Тренировъчното ми тегло трябва да е към 107-108 кг.

- Защо решихте да се качите в горната категория?

- Омръзна ми да гладувам. Реално бях по 97-98 кг и се налагаше да свалям на 94. Когато теглото падне, самата щанга започва да тежи. Писна ми да свалям килограми и реших да видя как ще се чувствам в горната категория.

- Какви са вашите амбиции за световното първенство през 2018-а, което е първа квалификация за олимпиадата?

- Искам да подобря сегашния резултат. Ако всичко е наред, да се завъртя около медали. Относно нашето участие на шампионата заради глобата трябва да питате ръководството. Не е моя работа да го мисля.

- За вас се заговори през 2010-а. Тогава станахте младежки олимпийски шампион. Защо този импулс не се разви и при мъжете?

- Претърпях три операции на лявото коляно. След младежката олимпиада започнаха проблемите. Изкъртих парче от ставата. Скъсах менискус и връзка. Последната операция беше 2015-а. Засега се стабилизира коляното, въпреки че не е на 100 процента. Чувствам се по-добре, откакто качих килограмите, защото мускулатурата укрепна и поема повече тежести. За съжаление се събира вода, когато го натоваря. Малко е като филм на ужасите. Две седмици преди състезанието докторът ми източи около 80 мл вода от лявото коляно.

- Имало ли е моменти, докато сте се лекували, да се замисляте за отказване?

- Обмислял съм много време дали да спра, но хъсът и чувството да вдигам искат да се състезавам. Не мога да приема в главата, че трябва да се откажа. Психиката надделява. Тя е доста стабилна. Винаги си казвам, че ще опитам отново. Много пъти съм се отчайвал, когато виждам, че няма резултати. Карал съм се с личния треньор. Виждам как не се получава, а коляното боли. Имало е и други контузии. Писвало ми е, хвърлял съм щангетките. След два-три дни усещането за щангата ме връща в залата. С болка, без болка, отново се хващах.

- Вашите мисли насочени ли са към олимпиадата в Токио?

- Да, надявам се коляното да издържи. С много тренировки, усилия и болка може да се получи нещо. Накрая Господ се отблагодарява. Има много време. Доста неща могат да се случат. По силите ми е да подобря моите тренировъчни резултати.

- Преди няколко години бяхте хванат с допинг. Какво точно се случи?

- Този въпрос ще го оставим без коментар. Изтърпях си наказанието. Хванаха ме през 2012-а, а две години по-късно санкцията изтече.

- След последния допинг скандал с националния отбор през 2015-а внимавате ли какви медикаменти приемате?

- Приемаме всичко, което дава Иван Иванов като витамини в националния отбор. Всичко е изследвано и тествано. Не съм мислел, че може да стане отново грешка. Вярваме си.

- Как се отразяват върху вас, щангистите, всичките скандали и коментари през последните години?

- Изобщо не го мислим. Ние сме състезатели. От нас се иска да излизаме и да побеждаваме. Няма значение дали ръководството е това или друго. Нашата задача е да вдигаме и да участваме по състезанията. Ние нищо не може да направим. Има си хора, които отговарят.

- Получавахте ли добро възнаграждение и имахте ли подходящи условия за подготовка, преди да получите по-солидно финансиране заради медалите от европейското първенство?

- Имам двама спонсори, както и хора, които са давали лични пари от своя джоб, защото са вярвали в мен, че мога да постигна. Това са финансова институция "Лено" на Георги Тонков и швейцарската фирма за асансьори "Лифт Екселънс" с Бонислав Дишков и Петко Стойчев. Помагаше ми Димитър Чингаров и автосервиз "Интер Ауто" оказваха подкрепа. Работих при него като автомонтьор, докато се оправя от контузиите и си стъпя на краката. Ползвам и хранителни добавки "Мускуки" на Огнян Кръстев.

- Как се запалихте по щангите?

- Моят чичо Марин Шиков е бивш щангист. Световен шампион е за юноши от 90-те години. Покрай него от 4-годишен ходех в залата. Мъчех се с едно лостче. Чичо ми е първият човек, който ме учеше на техника в Житница. По онова време той беше треньор. След това влязох в спортното училище при Борислав Налбантов, на когото дължа всичките медали.