Дълги години в България няма дори и подмятания за изграждане на нов Национален стадион. Тази тема е табу. Лошото е, че до този момент никой не намира смелост да се ангажира. Добрата новина за българския футбол е, че вече се говори и мисли в тази посока. Поне по думите на Бойко Борисов, чиито намерения са много добри. Рано е обаче да отваряме шампанското, тъй като въпреки всичко на този етап изграждането на нов стадион звучи като научна фантастика. Нищо че почти всички държави в Европа предприеха тази важна стъпка във футбола. Включително Македония, Казахстан, Беларус, Литва и Азербайджан.

Ще повярваме чак, когато правителството, спортното министерство и БФС седнат на масата и разработят стратегия. Дотогава работата на медиите и на футболните началници е да убедят ръководните фактори в държавата, че инвестициите си заслужават. Не с временен успех на футболния терен или някой фойерверк, а с изграждането на план за развитие като цяло на футбола. Тази условност, че държавата ще инвестира в нов Национален стадион, когато българският национален отбор по футбол постигне успехи, е притеснителна.

По тази логика споменатите по-горе държави не би трябвало да имат нови стадиони, тъй като до този момент са аутсайдери. Затова е нужно да се положат усилия Борисов да бъде убеден, че без инвестиции в материалната база, трудно може да се върви напред. Не бива да слагаме каруцата пред коня. Трудно може да се пълни и стадион, който не предлага елементарни удобства. Инвестициите в ново съоръжение, тренировъчни бази, салони и спортни площадки могат да дадат тласък на целия български футбол. Да накарат децата да загърбят застоялия начин на живот. Само че тук има нещо много важно. Всяка една фирма може да построи стадион, стига да се осигури финансиране.

Въпросът е доколко съоръжението ще бъде функционално и как ще бъде менажирано, за да има възвръщаемост. Никой не печели, когато се хвърлят пари на вятъра. На новия стадион трябва да се погледне като на предприятие, което задължително да генерира приходи. И тези пари да отиват за развитието на детско-юношеския и масовия спорт. Да се намери компания, която освен икономическа отговорност, да носи и социална такава.

В Европа има добри и ярки примери, които трябва да се следват. Компаниите, които се занимават с тази сложна дейност, се броят на пръстите на едната ръка. Една от тях вече бе в България. Дано не сме си затворили вратата, защото българският футбол има нужда от нов модерен и функционален стадион. Футболната общественост трябва да подкрепи подобно начинание. Никой не може да ни попречи да мечтаем да бъдем като другите държави, които разполагат с нов Национален стадион.