Възможно ли е да се преплува акваторията на Бургаския залив от най-северната до най-южната точка? Отговор на този въпрос потърси един смел българин и търсач на нови предизвикателства.Той се нае да измине по вода малко над 46 киломера от нос Емине до Маслен нос в името на рекорда.31-годишният бургазлия е многократен шампион е в съчетаното плуване. А за да бъде в топ кондиция, в последните осем месеца преплува 1600 километра. Цанко Цанков направи подробен разказ за голямото изпитание, продължило малко повече от 14 часа, специално за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

„Успяхме да постигнем целта, която сме си поставили – каза щастливият плувец. - На този етап се чувствам много удовлетворен и горд. Давам си сметка, че особено за мен, това наистина е много голямо и сериозно постижение. То беше предизвикателство за мен не само като спортист, но и от гледна точка на цялостна организация. Логистиката беше много сложна, отговорността върху мен беше огромна, както и напрежението през последните дни, тъй като знам колко институции са ангажирани.“

В преплуването на Бургаския залив изначално е ангажиран екипът на Цанко, който с месеци проучва всички логистични карти на крайбрежието. Ангажирана е и Морска администрация, която спира движението на кораби в периметър от няколко морски мили за целия ден, а осигурява и спасителен катер с екипа на плувеца. Община Бургас пък назначава първото точно измерване на правата отсечка от нос Емине до Маслен нос, което се оказва предстои да бъде вписано и в учебниците по география – 46 км и 620 м. Или с близо 11 км повече от прочутото преплуване на Ла Манша.

„Това постижение може да бъде основа за воденето на някакъв регистър – казва Вили Цеков, главен съдия. - Тъй като досега никой не е правил това нещо, вече имаме база за сравнение, ако се намери друг ентусиаст, който да повтори невероятното постижение на Цанко. Това е екстремално плуване, то не е сравнимо с нищо друго, защото никой досега не е го е правил. Всички знаят, че Ла Маншът се плува, наясно сме какви са времената.“

„Стартирахме много рано сутринта – продължава разказа си Цанков. - В 6:20 часа беше даден стартът и използвах първите 4-5 км да загрея всички мускули, стави, сухожилия и да се подготвя за това натоварване. След това се опитах да поддържам скоростта, която предварително бяхме определили по цялото трасе. Беше изчислено, че трябва да е приблизително малко под 4 км/ч. Около 90% от дистанцията сме поддържали тази скорост, която предварително сме тренирали.“

По-късно Цанко си спомня и изпитанията в открито море, тягостните разстояния, болката, необятната водна шир и моментите на противоречие, в които слабият дух може да се откаже от начинанието си.

„Особено когато си на предела на физическите си възможности и когато бях на средата на дистанцията – тогава не виждаш нищо – откровен е 31-годишният бургазлия. - Обръщаш се назад и никъде не виждаш суша, а навсякъде е само море. Вече си много уморен, а знаеш, че има още много дълги часове пред теб. Тогава психиката е единственото нещо, което може да задържи състезателя да продължи да полага усилия, тъй като всяко едно движение е свързано с една постоянна много силна болка в цялото тяло, която трябва да се преодолява. Обикновено физиологичната криза, която е нормална при такива екстремни натоварвания, води след себе си и психологическа. През човек преминават негативни мисли за отказване, за прекратяване, за спиране. Само волята може да задържи човека да продължи да се бори с морето.“

А борбата с морето се оказва трудна въпреки продължителната подготовка, защото плуването в сладководни води и плуването в солени води сред водни течения и променливи амплитуди, са много различни.

„Със сигурност, както плуването в басейн, така и плуването в открити води са много трудни начинания, особено когато човек се занимава с тях на професионално равнище – казва Цанков. - Разликата е, че басейнът предлага почти идеални условия за плуване. Там температурата на водата е постоянна, няма течения, няма никакви външни влияния или те са сведени до минимум. Докато плуването в открити води, крие много повече предизвикателства и много повече фактори му влияят – температурата на водата се променя, големината и посоката на морските течения, ветровете, атмосферните условия, слънчевото греене. Плувецът трябва да се съобразява с много фактори. Също и много голямата продължителност на престоя на състезателя във водата. Откакто водя целенасочена подготовка за това преплуване съм изплувал над 1600 тренировъчни километри за около осем месеца. Но най-дългото плуване, което бях правил до този момент беше 30 км. Това представлява 2/3 от преплуваното сега разстояние.“

На 13 август Цанко Цанков ще навърши 32 години – удовлетворен и щастлив от успешно изпълненото предизвикателство, планувано повече от осем месеца. А това, което малцина знаят за опитния плувец е, че е строителен инженер, отдаден и на професията си.

„Със сигурност към момента това е най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в акваторията на черноморския басейн от всички шест държави, които граничат с него – казва Цанков. - Към момента това е и едно от най-дългите преплувания в открити води и в света. По-дълго от почти всички кръгове от Световната купа по плувен маратон. Това плуване малко или много ще се превърне в еталон на плуването в открити води.“

Още по-интересно се оказва това, че Цанко е единственият професионален плувец, който се занимава активно с шахмат и до днес, както и единственият шахматист, който притежава огромен брой отличия по плуване.

„Шахът не е просто игра, а една философия, която учи човек на стратегия и тактика – убеден е плувецът. - А това е много важно за един спортист. По времето на такъв дълъг маратон е много важно как състезателят ще разпредели силите си. По време на дистанцията предварително трябва да има изградена стратегия и тактика, така че да може да се справи с предизвикателството.“

Но първите стъпки на Цанко далеч не са плуване и шах.

„Първият спорт, с който съм се занимавал е карате – споделя състезателят. - Майка ми ме беше записала като съвсем малък, може би шестгодишен. Проведох няколко тренировки, но треньорът каза, че имам качества, но съм много разсеян, палав и не изпълнявам упражненията, както трябва. Поради тази причина спрях да тренирам карате. След това, някъде на 7 години, се насочихме към плуването, а паралелно с него, ме записаха и на шах.“

В спомените на опитния специалист Мария Чалъкова, Цанко Цанков остава като един от най-добрите възпитаници с доказани умения.

„От трети клас започна при мен – разказва голямата треньорка. - До осми клас стана републикански шампион, балкански. Но в Младежкия дом беше много тясно и нямаше условия за работа. С още един друг мой състезател Максим Попчев се принудиха да заминат за София. Тренираха при националния треньор Минковски. Цанко е много съзнателен и отговорен. Гордея се и така се вълнувам за него. Бях твърдо убедена, че той ще успее в тази битка с морето.“

„От ранна възраст съм подготвен и научен да плувам добре четирите стила – казва Цанков. - Дълги години съм се състезавал в съчетаното плуване, което дава възможност за всестранно развитие. Иначе през годините моят опит е основно в басейна. Дълги години съм бил национален шампион на съчетано плуване – 100, 200 и 400 м, бътерфлай 100 и 200 м, участник съм на европейското първенство по плувни спортове в Будапеща още през 2005 г., вицесветовен шампион съм на 400 м свободен стил от световното първенство в Будапеща през 2017 г. Успях да стана и майстор на спорта на 100 и 200 м съчетано плуване. Общо взето съм изпълнил поставените цели в басейн и в състезателното плуване според моите възможности. Затова в един момент реших да обърна моята подготовка в едно ново начинание, в което да се опитам също да разгърна своя потенциал.“

За историческото преплуване на Бургаския залив Цанко Цанков дълго се подготвя в басейна „Спартак“ в София. Не крие, че най-добрите и най-важни съвети от подготвителния период е получавал от топ маратонеца Петър Стойчев.

„Получавал съм съвети от най-добрите хора в света, които се занимават с този спорт – откровен е плувецът. - Разговаряли сме много надълго с Петър Стойчев и с неговия треньор Красимир Туманов. Получавали сме съвети от Великобритания – най-силната школа в плуването в открити води. Наистина бях много добре подготвен. Но въпреки голямата подготовка, аз самият не можах да предвидя всички неща, които ще ми се случат по време на това плуване, трудностите, които ще трябва да преодолея, а те бяха наистина много големи. Честно казано дори аз не ги очаквах и трябваше да се справям с тях на момента.“

„Когато човек като Петър Стойчев е до теб, това е първата степен на подкрепата – допълва Вили Цеков. - Не съм в течение на специфичните съвети, но знам, че имаха много тесен контакт през цялото време. Пепи непрекъснато му даваше насоки и за самото плуване, и за темпото, и за необходимите хранителни и витаминозни добавки по време на  плуването, възстановяването.“

„Почти през цялото време на моята подготовка сме поддържали контакт със Стойчев, разговаряли сме ежедневно и конкретно за самото преплуване – продължава необикновената си история Цанко. - Даде ми много съвети – как да определим периода на преплуването, как да го започнем, как да си разпределя силите от началото до края на дистанцията. Каза ми предварително какви трудности мога да очаквам. Разкри ми тънкостите и проблемите, които може да сподели само човек, който е минал по този път. Без неговия огромен опит и подкрепа, нямаше да можем да реализираме това начинание.“

Цанко Цанков преплува Бургаския залив през юли, когато по данни температурата на водата е между 22 и 23 градуса. Малко по-навътре в морето морските течения често са с температура от около 18 градуса. Като типичен южняк плувецът споделя, че не би опитал подвига на Петър Стойчев в ледени води.

„Нямам тази издръжливост на ниски температури, не се чувствам добре в студената вода – признава Цанков. - На този етап не бих могъл да реализирам такива постижения. Черно море е много по-топло, но в близост до брега, а навътре в морето, където премина почти 2/3 от дистанцията, която преплувахме, температурата е доста по-ниска. В предишните дни имаше валежи, които допълнително понижиха температурата на водата. Донякъде трудности ми създаваха теченията в залива, които са с много по-ниска температура. А при преминаването от участък с по-висока към такъв с по-ниска температура, се създава допълнителен дискомфорт и преохлаждане на организма на плувеца. Единствените обитатели, които срещнах бяха най-вече медузи, няколко рака и едно семейство делфини. В първия момент малко се стреснах, тъй като това са големи животни. Видях ги само за няколко секунди, минаха на около три метра под мен.“

Строителният инженер, който остава в историята с преплуването на Бургаския залив и обича да играе шах, има нови планове за в бъдеще. Не бърза да ги разкрива, защото са част от типичната за него стратегия по обмисляне, опознаване, преценка и плануване. Какво ще е следващото предизвикателство? Предстои да разберем.