"Опитвам се да ги стягам синовете, особено в тази ситуация, да им въведа режим на тренировки. Имат задачи, които трябва да изпълняват вкъщи. Всеки трябва да поеме своите отговорности у дома. Опитват се да хитруват, но не успяват. Аз съм минал по същия път. По-строг съм като треньор. Като родител съпругата ми е по-строга, аз съм по-мек, което сигурно е грешното. Но все пак са две момчета. Ако бяха две момичета, сигурно щеше да е по-различно. Те не приемат добре ситуацията. Не обичат да тренират с мен, защото аз съм по-строг. Аз съм от старата школа, опитвам се да балансирам нещата. Моите изисквания са по-високи от изискванията на техните треньори, но може би това ще им помогне в живота, ако решат да станат спортисти, а и занапред", смята Стилиян.
След това той сподели за живота си по време на борбата с рака и как още от тогава е свикнал да бъде в изолация.
"В трудните ситуации най-важни са подкрепата, вярата и търпението. Живеем в 21 век и изолацията е нещо ново в живота на един човек. При мен изолацията продължи година и 3 месеца. Беше много дълъг период с изолиране от всички други. Тогава до мен беше единствено моята съпруга. Дори в определени моменти и децата ми нямаха право да влизат при мен, което правеше нещата още по-трудни. Това, през което преминаваме в момента, всички като мен, които са минали през трудни моменти, знаят колко е важна тази изолация за да предпазим себе си и другите", каза Стенли.
"Баща ми е много против интернет. Той е от старата школа. Трябваше да говорим много как да се предпазва, защото той има и здравословни проблеми. Малко е твърдоглав, но се радвам, че слуша и си стои вкъщи", разкри бившият халф.
В този момент в предаването бе пуснато кратко послание на Альоша Петров към сина му.
"Той цял живот ми вика Петров. Много се радвам, че ми отправи такова послание. Той е футболен човек. С него повече говорим само за футбол, което е интересно. Обсъждаме мачове, анализираме мачове по света, в България. На първо място вече са внуците, аз не съм на първо място. Вече загатва за съревнованието между мен и децата. Онзи ден имах състезание с тях на "крачета". Аз спрях някъде около 1300, големият спря към 450, а малкият - на 68. Значи имат още дълго да практикуват докато ме настигнат. Аз много работя с децата си, това е важно за тях - контролът на топката. Малките неща понякога са по-важни от големите", допълни Петров.
После той разказа за първите си години в Селтик.
"Когато подписах със Селтик и преминах в един голям гранд осъзнах, че съм много назад не само физически, не само технически, но и в много други компоненти. Тогава видях колко е важно да знаеш езика, да можеш да общуваш. Това бе проблем, който трябваше да наваксам бързо. Тогава имах приятел, който държеше бургер ван и за мен това бе много хубав период, защото се виждах с хора, общувах, започнах да говоря езика. Малки неща, които ме доближаваха до съблекалнята, а това бе много важно. Не съм продавал бургери, но тогава съм изялждал по 3-4 на ден. Ако видиш снимки от този период, ще забележиш, че съм няколко килограма над нормата", сподели Стилият.
"Много набързо влязох в атмосферата, в начина на мислене в Шотландия. Това бе много важно за мен. Успях да се впиша в съблекалнята, да общувам със съотборниците си. Те започнаха да ме приемат по по-различен начин. Тогава видях колко важно е да мога да комуникирам, да съм част от съблекалнята и да съм част от един голям клуб", каза още монтанецът.
После той разказа за емоционалния момент, когато бе аплодиран от целия стадион от феновете на Астън Вила след оздравяването си.
"Емоционален момент. Това бе първото ми докосване до футболния свят. Преди това година и четири месеця бях на интензивна терапия, минах по-интензивното лечение и това бе първият ми допир до футболната общественост, което беше много емоционално. Преди да направим този мач да стане, аз бях много нервен и емоционален за това какво да очаквам и какво ще се получи, но това остава един емоционален момент, който ще помня за цял живот", сподели Стенли.
Накрая бе зачекнат и въпросът дали наистина смята да се кандидатира за президент на БФС.
"Много се радвам, че моето име са спряга за този пост. Но да не забравяме, че аз съм извън България вече 20 години, което е и добре и не много добре. Защото бъдещият президент трябва да бъде със силен екип. Това при мен е голям проблем. Да, анализирал съм, гледал съм, искам да погледна сериозно на нещата, дали има шанс за промяна, дали може да се промени нещо, дали хората искат тази промяна. Мисля, че има доста по-силни кандидати от мен, но ако и моето име е замесено, оглеждам нещата, оценявам ги и може би след няколко месеца, когато се реши за конгреса, ще обявя и финалното си решение", отговори загадъчно Петров.
0
