Един от най-великите футболисти в последните десетилетия - Феномена Роналдо, винаги е изпъквал не само с брилянтни умения на терена, но и с "бисери" извън игрището. Marca отдели някои от най-интересните му изявления през годините. Представяме ви ги:
1. Относно купоните
"Партитата ми бяха много добри. Някои си спомнят повече за тях и по-малко за головете ми".
"Хората си представят какви са били купоните ми. Да, хубави са в техните въображения, но всъщност си нямат никаква представа колко добри наистина бяха".
"С Флорентино много често се шегувахме. Най-добрата смешка, която си спомням - каза ми: "Защо не си стоиш у дома? Виж Фиго...". Аз му казах: "Прези, ако имах жената на Фиго, щях да си стоя вкъщи".
"Ариго Саки ме глоби заради шега. Вторият път ме доближи и аз му казах: "Или глоба, или разговор".
"Футболът винаги е бил приоритет номер 1 за мен. Футболистите са млади... Те искат да излизат, да се запознават с момичета. Това са нормални неща за младите особено когато имаш пари".
2. Относно контузиите и наднорменото тегло
"Преживях две тежки контузии, които отнеха три години от кариерата ми. Те ме принудиха да прекратя кариерата си по-рано"
"Зидан дойде, за да ме види в болница във Франция. Той беше в Италия с Юве и веднага дойде до Франция, за да ме види и да ме попита как се чувствам. Тогава се роди нашето приятелство".
"Отказах се от футбола заради контузия, вярно е. В последната година страдах от пубалгия. Това е най-силната болка, която съм изпитвал през живота си. На 35 години не исках пак да се оперирам. Чувствах, че вече нямам сили"
3. Трансферите в Барселона, Реал Мадрид и Интер
"Тръгнах си от Реал Мадрид против своята воля, защото имах проблеми с треньора, Фабио Капело. Ако бях със 100 грама отгоре, ме вадеше от отбора".
"В Интер? Купер беше по-зле от Капело. Капело поне има трофеи зад гърба си. Купер какво е спечелил?".
"Как си тръгнах от Барселона? Бях подновил договора си в края на сезона и отидох в Бразилия. Пет дни по-късно ми се обадиха и ми казаха, че не мога да остана".
4. Финалът на Мондиал 1998
"Реших да си почина малко след обяда и последното, което си спомням, е, че тръгнах да си лягам. Имах припадък и когато се събудих, бях заобиколен от лекари".
"Изследванията не покахаза нищо анормално. Отидохме на стадиона, доближих се до Загало и му казах: "Чувствам се добре, нищо ми няма, искам да играя". Не му остана друго освен да приеме решението ми".
"Може би това въздейства върху целия отбор, защото такъв припадък предизвиква страх. Не е нещо, което виждаш всеки ден. Аз обаче имах ангажимент пред родината и трябваше да го поема".
"Финалът през 2002 година беше в същия час като този в Париж. След хапването всички отидоха да подремнат, но аз си казах: "Не искам да спя". Срещнах Дида и му казах: "Ти оставаш с мен!". Не спах, защото се страхуваше, че това може да се повтори"
5. Той и футболът
"Бих искал да отбележа гола си срещу Компостела с фланелката на Реал Мадрид".
"В епохата на Ел Галактико играх със Зидан - човекът, на когото много се възхищавам. Той най-много от всички ми пълнеше очите. Беше фантастично да играя с него".
6. Животът
"Има мобилизации за много неща. Дали съм черен, дали си гей... Не помня някой да ме е защитавал, когато ме наричаха "дебел". Не ме интересува".
"Направих си вазектомия, но запазих достатъчно сперма за цял футболен отбор, ако моята любима поиска деца".