"Аз просто исках да бъда обичан от някой, защото никога не съм бил обичан от родителите си, те никога не бяха до мен. И така, когато пристигнах в Детройт, момчетата ме приеха като един от тях. И след като нещата започнаха да се разрушават в Детройт, аз започнах да се чувствам предаден. Казах си: "Какво се случва?". Бях толкова влюбен в начина, по който ми показваха любовта си и хората в Детройт ме приемаха. Така че след като много от хората, които ме обичаха, си тръгнаха, включително и старши треньора Чък Дейли, вече бях сам. Нямаше към кого да се обърна. Не се свързвах с родителите си, нямах контакт с тях.
И така, един ден написах бележка, след което отидох на паркинга на Палас (б.р - бившата зала на Детройт Пистънс). Имах пистолет в колата, държах го в ръката си. Но по някаква причина си пуснах музика. Заслушах се и започнах да се замислям. Нямаше нищо общо с баскетбола, просто тази любов, която исках, ме напусна.
И след това се пуснаха песните на Pearl Jam. "Evan Flow", "Black" и още подобни. Пистолетът бе в скута ми, но аз заспах, докато слушах Pearl Jam. Като се събудих, всички ченгета бяха около мен. Не знаех какво става. Напълно забравих, че имам пистолет в ръка. Изкараха ме от колата и това беше. Не ставаше дума за баскетбол, просто се чувствах предаден, защото исках да бъда обичан толкова много в живота си. И когато стигнах до НБА, не очаквах, че лигата ще бъде такава. Не очаквах отборите да търгуват играчите си по този начин и да ти казват: "Окей, това е бизнес". Именно това ме доведе дотам", разказва Родман.
0
