Първата им среща е, когато момичето е едва втори клас. Гечева си спомня, че в залата във Варна влизат две големи сини очи и изключителна детска усмивка. „Така започна всичко. Топката я обичаше много и затова успехите й са сериозни“, казва днес треньорката.
А с родители, които са се занимавали с баскетбол, и брат футболист за Борислава е трудно да остане безразлична към топката. Започва в школата на „Черно море Одесос“, а освен за варненския тим до 2014 г. е играла още за отбора на Истанбулския университет и за женския тим на „Нефтохимик 2010“ (Бс).
После заминава за Щатите, където преди месец завърши образованието си в университета Вашингтон Стейт и игра за него в колежанското първенство на САЩ. При това приключи с няколко рекорда зад гърба си и със специален приз от своя университет, наречен Legacy Award - за цялостен принос. Тъй като церемонията по връчването му не се състоя заради пандемията от коронавирус, визитката на българката бе изчетена онлайн от бившия играч по американски футбол в НФЛ Джак Томпсън.
Боби Бъкетс, както е известно нашето момиче в САЩ, завърши колежанската си кариера като най-добър реализатор в историята на „Вашингтон Стейт“, а само 9 точки я разделиха от място в Топ 10 на силната конференция Пак-12. Българката подобри 38-годишния рекорд на Джийн Егърт за най-много отбелязани точки с екипа на тима. В периода 1977-1982 г. Егърт отбелязва 1967 точки, а нашето момиче завърши изявите си за Кугс с 2269 точки, ставайки и първата му баскетболистка с над 2000 т.
Тя е една от 4-те баскетболистки, играли във всички 31 мача за отбора си през този сезон, като на 31 януари направи своя личен рекорд за сезона от 32 вкарани точки в коша на Калифорния. Това бе и седмият мач в кариерата й с 30 плюс точки, а тези с над 20 т. са общо 49. Държи и рекорда за най-много точки в едни мач на Вашингтон Стейт - 38 т., отбелязани на 12 декември 2018 г. Завърши последния си сезон и с рекордното за своя университет 4-о избиране в Идеалния отбор на конференцията.
Боби заминава за Америка през 2015 г., когато е на 19. Преди това тя е избирана за най-полезен играч (MVP) на европейските първенства за девойки до 16 и до 18 г. и е звездата в отбора ни и до 20 г. Логично мечтае да заиграе в силен отбор в Европа, но се озовава в Америка. За това настояли родителите й, които не виждали по-добро място да играе баскетбол и същевременно да вземе добро образование.
„Казаха ми, че нищо няма да загубя, ако замина, и че ако не ми хареса, мога да се върна по всяко време. Затова тръгнах с решението, че се връщам по Коледа", разказа пред „Монитор“ Христова.
Другите две причини да се озове във „Вашингтон Стейт“ са бронзовата медалистка с женския ни национален тим от европейското във Варна през 1989 г. Лидия Върбанова, която по онова време е треньорка в университета, и баскетболното семейство Костуркови, чиято дъщеря с португалски паспорт Мария също щяла да заиграе във Вашингтон.
„В началото определено имаше трудности заради езиковата бариера, която трябваше да преодолявам всекидневно, но също и физически заради високото ниво на баскетболнитe трeнировки и физическата подготовка там“, спомня си днес 24-годишната баскетболистка.
Още първия сезон в Кугс обаче тя играе във всички 30 мача за отбора си, в 9 от които вкарва повече от 20 т. и чупи 26-годишния университетски рекорд по този показател. Намира място и в идеалния отбор на новаците на конференцията.
След само 9 мача от втория за нея сезон обаче я сполетява тежка контузия. Пукната костица на крака я изважда от строя за целия сезон (2016-2017). Кракът й е обездвижен за няколко месеца и трябва да ходи с патерици. Вместо да се отчае обаче, за Боби Бъкетс това е чудесно време да се развива.
„Това в моите очи беше мотивация и възможност да се върна в по-добра форма. Беше перфектното време да работя върху техниката си, лявата ми ръка и като цяло слабите елементи от играта и физиката ми“, казва тя.
И Христова наистина се връща още по-силна. В третия сезон, в който пропуска 3-4 мача заради възстановяването си, отново попада в идеалния отбор на конференцията.
„От първия ден на пристигането ми във „Вашингтон“ всички ме приеха с отворени сърца, винаги имаше хора около мен, които се опитваха да ме предразположат по най-добрия начин. А аз всеки ден на тренировка се опитвах да не мисля за нищо и да правя това, което мога най-добре, а именно да играя баскетбол. През годините успях да спечеля доверието на треньорите и с постоянна и здрава работа, лишения, воля и ограничения успях да оставя името си в историята на университета“, споделя още варненката.
А как е съчетавала тежките тренировки с ученето?
„Имахме специално помещение с компютри, където можехме да се усамотим, специални учители, които ни помагаха с учебния материал, хранителни помещения, където да обядваме и вечеряме преди и след тренировки, при това с подбрани от нутрициониста на университета храни. Като цяло всичко бе обмислено така, че нищо да не ни липсва“.
Най-ценното й приятелство от колежанския живот е това с Мария Костуркова, която завършва година по-рано. „Бяхме повече от неразделни. Подкрепата, която имахме една към друга, ни крепеше всеки ден. С нея направихме доживотни спомени и посетихме така мечтаните градове, мачове от женската и мъжката НБА, концерти, туристически дестинации и още много“, разказва Борислава.
А известният разказвач на истории Иво Иванов си спомня с умиление за срещата си с двете: „Като дойдоха да играят с моя „Канзас“, обикаляхме града пеша, говорихме с часове - накрая имах чувството, че съм ги познавал цял живот. Няма да забравя как отидохме през нощта на гробището само и само за да сложат ръка в мрака върху гроба на Джеймс Нейсмит“ (б.р. – основателя на баскетбола).
След всички рекорди, които записа за Вашингтон Стейт, Борислава Христова участва и в Драфта за женската НБА. Въпреки че бе в списъка на Чикаго Скай, тя не успя да намери място сред едва 36-те баскетболистки, избрани от отборите, но това не означава, че е загърбила амбицията си да стане петата българка, играла в WNBA след Полина Цекова, Гергана и Албена Брънзови и Гергана Славчева.
„Ако не този път, то следващият“, каза след Драфта Христова.
Наскоро тя подписа договор за няколко години с една от най-добрите агенции за САЩ и Европа - SIG Sports. „В момента разглеждаме възможности и търсим отбор в Европа, който ще пасне на моя стил на игра и който ще ми помогне да разгърна потенциала си, защото първата година след колежа е от много голямо значение. Изключително съм развълнувана и мотивирана за следващите стъпки в кариерата ми и нямам търпение да покажа качествата си на по-високо ниво“, заяви Борислава.
Рисува и поддържа форма в пандемията
Световната пандемия от коронавирус остави Боби по-дълго от желаното в Америка. Тя не успя да се прибере във Варна навреме заради ангажиментите си във Вашингтон и сега все още чака удобен полет, за да се върне при семейството си. Докато е в изолация, Боби намери време да се върне към едно старо и позабравено занимание – рисуването.
„Не бях хващала четка, откакто започнах да играя баскетбол. В момента, по време на всичко случващо се с COVID-19 и изолацията, ми остава време, което понякога запълвам с рисуване. Позабравила съм, но все още ми е наслада. Старая се да остана и доста активна и поддържам форма, доколкото ми позволяват обстоятелствата“, разказа Христова.
https://www.monitor.bg/bg