28-годишната полякиня е бивша елитна лекоатлетка. Тя беше евакуирана с хеликоптер след здравословен проблем. Горжковска разказа интересни подробности за експедицията от първо лице специално за читателите на "България Днес".
- Магдалена, успяхте ли да се възстановите физически и емоционално от кошмара под К2?
- Мисля, че физически съм сравнително добре. Но ментално и емоционално - не. Започнах да тренирам. Имам нужда от доста време, защото тази експедиция беше като кошмар. Трудно е за мен да се завърна към реалността.
- Нека да поговорим за българина Атанас Скатов. Той е имал лошо предчувствие по отношение на експедицията още в базовия лагер. Изразил ли го е пред вас и какво мислите за българина и неговите качества като катерач и човек?
- Чух, че приказвал как нещо лошо може да се случи. Един ден имахме пожар в палатката. Каза ни, че това е лоша поличба. Това не го спря да тръгне нагоре и да се опита да изкачи върха. Но беше много добре подготвен. Един от най-опитните катерачи в експедицията. Знаеше как да се подготви и какво се случва на подобни експедиции. Не се чувстваше добре със студа. Всеки ден приказваше, че е много студено. Но това е зима. Ежедневно беше проблем за всички.
- Вие имахте проблеми със стомашен вирус, как това се отрази на вашето състояние в деня на изкачването?
- Когато тръгнах, беше два дни след хранително отравяне. Повръщах 24 часа. Нямах енергия след това. Разполагах с един ден за почивка. В този ден изядох може би четири лъжички ориз. Много малко. Реших, че искам да опитам, защото това беше прозорецът с хубаво време. Чувствах се все по-добре. Помислих, че ще става по-добре, а не по-зле с моите стомашни проблеми. Тръгнахме с моя оператор и с двамата ни шерпи. Планирахме за един ден да стигнем до лагер 1. По време на прехода и катеренето започнах да се чувствам много зле. Сякаш нямах енергия. Нямаше как да излъжа моето тяло, защото не се бях хранила достатъчно в продължение на два дни. Цялата енергия я нямаше. Реших да сляза. Бях прекалено бавна. А нагоре е още по-трудно. Беше безотговорно да продължа, защото можех да създам проблеми на моя екип, на моите шерпи.
- Беше ли лесно слизането, или все още се чувствахте доста зле?
- Беше много тежко. На следващия ден в лагер 1 започнах да се чувствам още по-зле. Имах големи болки в стомаха и крампи. Повръщах всичко. Вода, чай, лекарства. Не можех да ям, нито да пия нищо. В това състояние трябваше да сляза. Направих го колкото се може по-бързо. Когато се върнах към базовия лагер, бях тотално отслабнала. Нямах енергия да отида до моята палатка. Затова трябваше да ме евакуират с хеликоптер. Ако трябваше да ходя пеша 100 км в моето състояние, когато не съм яла повече от четири дни, нямаше да е възможно.
- Според някои алпинисти, когато непалската група на Нимс Пурджа и Мингма Джи са тръгнали да катерят К2, са казали на Джон Снори, че отиват само да проверят екипировката на лагер 3. Вероятно с идеята никой да не ги следва. Истина ли е това?
- Чух това от други хора. А освен това Джон Снори го написа във фесйбук. Но аз не бях там. Не мога да кажа на 100%, че е истина.
- В интервю за полска телевизия казвате, че непалците са заплашили да срежат въжетата, ако някой ги последва. Това ли са били техните думи?
- Първо трябва да уточним, че само една личност каза това, а не всички шерпи. Да, звучи плашещо, но съм сигурна, че никой от тях не би направил нещо подобно. Хората, които са го чули, подозираха, че е само шега. Мисля, че е невъзможно тези думи да са сериозни. След изкачването на върха те ни казаха, че са оставили всички въжета за нас. Освен това са сложили няколко нови, защото искат и ние да успеем.
- Попитах това, защото известен пакистански алпинист и ветеран от старите времена каза, че е възможно шерпите, които са изкатерили К2, да са отрязали въжетата и това да е причината Али Садпара, Джон Снори и Хуан Пабло Мор да не са успели да изкачат върха.
- Знаете ли, само непалският тим знае това. Ние може само да размишляваме какво се е случило. Доколкото разбрах, въжетата са били срязани от ледената пукнатина на 8000 м. Вероятно това е естествен проблем. Пукнатината се е отворила след успеха на непалците и въжетата са били срязани от нея. Това чух от хора, които са го видели. Не знам какво е станало с въжетата нагоре. Атаката на върха по това време беше много, много рискована. Те са намерили тази пукнатина по пътя, която е била 3 метра. Не е било възможно да се премине. Всички катерачи са слезли. Само тези тримата са я преминали. Ние не знаем как точно. Имало е много грешки и доста знаци да не се качват, но те са тръгнали. Пристигнали са в лагер 3 и не са имали условия за никаква почивка. Чух, че батериите на техните радиостанции са умрели. Всички регулатори на кислородните маски изгърмяваха и не работеха. След това и пукнатината. К2 през зимата е най-лошото място на цялата земя. Времето ни е лимитирано. Не можеш да останеш в зоната на смъртта над 8000 метра два дни. Не е възможно да оцелееш при тези условия. Всички, които вземаха решение там горе, трябва да са наясно, че няма време. То беше много ограничено. Имахме около 20 часа да се изкачим и да слезем.
- Някои катерачи бяха изненадани от ледената пукнатина, за която споменахте, под Гърлото на бутилката на около 8000 метра. Когато отборът на Нимс и Мингма Джи се завърна след успешното изкачване, споделиха ли този детайл за 3-метровата пукнатина?
- Честно казано, бях много уморена, когато слязоха. Не съм говорила с тях, но чух от останалите, че не е имало ледена пукнатина. Зададох някои въпроси, но никой не ми каза, че е имало ледена пукнатина. Ние смятаме, че тя се е появила след изкачването на непалците. Възможно е да е била там и преди.
- В цената на офертата на организатора ССТ за зимно изкачване на К2 беше включено фиксиране на въжетата и палатки на всички лагери. С останалите алпинисти попитахте ли организаторите на експедицията защо не е имало въжета през целия път? Доста алпинисти твърдят, че новите са били 10-15% през цялото изкачване.
- Съгласна съм, максимум 20% бяха новите въжета. Мога да кажа, че въжетата бяха стари и разрушени. Показах на ССТ как изглеждат въжетата над лагер 2. Защото бяха много опасни и в много лошо състояние. Поисках няколко пъти да положат нови въжета там. Защото бяха в ужасно състояние. Какво можех да направя повече? За мен беше невъзможно да полагам нови въжета, защото нямаше как да нося всичко, да свърша работата и след това да мисля за изкачване на върха. Прекалено много работа е за алпинистите. Затова я споделяме с шерпите. Те работят, а ние катерим.
- Попитах това, защото вие сте платили огромна цена, за да участвате в тази експедиция. Част от сумата включва точно това, фиксиране на нови въжета и проверени палатки на всички лагери. Особено на лагер 3, където всички проблеми започнаха в нощта на 4 срещу 5 февруари.
- Така е. Мисля, че всички алпинисти, които бяха на лагер 3 и имаха този проблем, трябва да направят нещо с агенцията. Това, което можех да сторя, беше да говоря и да покажа видео на въжетата. Молех ги да направят нещо. Защото рискувахме много. Залагахме живота си на тези въжета. Бях уплашена през цялото време да сложа обезопасителя. Тази планина е голяма опасност.